Сръбско-турската война от 1876 г. е събитие от значение не само за историята на Сърбия, но и на България. По онова време Сърбия, гладко княжество с около 33 000 км2 територия, разчитала на помощта на Русия и подкрепата на западноевропейските страни, за да реши редица свои национални проблеми. Но в стремежа си към по-голяма независимост и разширяване на държавицата си сръбското правителство се облегнало в значителна степен и на българите, на техните въоръжени отряди и чети за решаване на отношенията си с Турция по военен път. Разбира се, в продължение на много десетилетия, като се започне още от сръбското въстание за освобождение от началото на XIX в., то ползвало след различни предварителни и никога неизпълнявани обещания такива български отряди. Немалко от тях вече посочихме. Но, за разлика от миналите времена, през 1876 г. на сръбска страна наравно със сръбската войска на фронта срещу Турция участвали над 20 000 български доброволци — една реална сила, още повече като се има предвид малобройността на редовната сръбска армия и неподготвеността на нейните запасни, току-що мобилизирани войници. От своя страна голяма част от българските доброволчески чети и отряди, хилядите български доброволци, водени от именити представители на нашата революционна емиграция, се надявали, че не само ще помогнат на сърбите, но и ще успеят да навлезат в България и този път наистина ще я освободят.

Първата от тези български доброволчески чети, участвали в сръбско-турската война от 1876 г., на която ще се спрем, е четата на Панайот Хитов. Тя е първата по време на формирането си и най-многобройна. Създала се в Сърбия още в началото на май 1876 г. и потеглила на 6 юни от Кладово, за да завземе своето място в предстоящите боеве с турците. След като минала през Бърза Паланка и Неготин, на 10 юни тя пристигнала в Зайчар. След един-два дни осъществила поход до Княжевац и пак се върнала в Зайчар. Оттук на 20 юни П. Хитовата чета се отправила за с. Вратарница и на 21 юни заела централния фронт на позицията към с. Корито пред с. Салаш, Белоградчишко.

Наброявала 480 доброволци (поименно издирени 414). След навлизането й в турска територия с присъединяването на българи от Чипровския район броят им нараснал до 700 души. Но след неколкочасов бой около Чипровци загинали няколко четници. На 22 и 23 юни четата спряла на Кадъ боаз и отново водила бой с турците, като успяла да слезе от Балкана до с. Салаш, но била отблъсната. До 28 юни се държала все на позициите до Кадъ боаз, след което се оттеглила и през Нови хан се върнала в Княжевац. На 30 юни сръбското командване отново я изпратило на сръбско-турската граница. През с. Гушевац и В Пандирало на 2 юли тя се установила на позиция на вр. Бабина глава, Стара планина. На 3 юли четата с придадените й две планински оръдия заела с. Мали извор. На това място довели още две български чети и всички заедно трябвало да се насочат към Видин. След нова заповед четите променили посоката на движението си — по билото на Стара планина. На 6 юли те се изкачили на вр. Бабин зъб в района на с. Топли дол. Войводата съвместно с други български чети повел хората си и на 8 юли навлезли в Чипровци. От тукашните българи към четата му се присъединили 50 доброволци. Заели и с. Митровци и манастира „Св. Иван“. На 9 юли около манастира ги притиснали турски войски. Наложило се четите да се оттеглят през Железна — Мартиново и Горни Лом — Белоградчишко, на 12 юли достигнали вр. „Св. Никола“. През следващите 2—3 дни Хитовата чета останала в планината, в м. Иванова ливада, а после до 19 юли — на Кадъ боаз. Тогава тя получила заповед да се върне в Княжевац, където на 22 и 23 юли заедно със сръбските войски водила упорити боеве с турската армия. Сърбите били разбити. Оттеглила се и четата. На 27—28 юли 1876 г. боевете продължили близо до Княжевац. Четата пак се отдръпнала — през Алексинацка баня към манастира „Св. Архангел“, където водила боеве на 1—2 август. От 13 до 23 август се била около манастира „Св. Стефан“.

В На 23 август войводата получил заповед да отведе четата си в Делиград, където тя пристигнала на 26 август. Нейният боен път приключил до Делиград. Тук я разформировали и повечето от участниците й се включили в създаващите се батальони на доброволческата Руско-българска бригада. През близо 3-месечното си съществуване четата се отличила в редица боеве с турската армия и бошибозушки отряди и дала немалко жертви — убити, ранени, пленени.

Издирени са следните участници в четата на П. Хитов:

1. Панайот Хитов — войвода на четата, от Сливен. Предводител на много чети от 1862—1885 г. Бележит български войвода:
2. Жельо Христов Чернев — помощник войвода. Участник и сам предводител също на много чети. Роден в с. Карапча, Ямболско;
3. Хаджи Димитър Рашев — знаменосец на четата. Роден в 1846 г. в Русе;
4. Панчо Досев — адютант на четата. Учител. Ранен при Алексинац, загинал;
5. Георги Милетич — секретар (писар) на четата. Учител. Роден в Нови сад, Австрия. Баща на акад. Любомир Милетич;
6. Александър Вулетич — сърбин, четовожа (фелдфебел). Военен инструктор на четата.
7. Александър Каназирски — роден в 1858 г. в Болград, Бесарабия. Ученик. След Освобождението жител на Русе;
8. Алекси Георгиев;
9. Алекси Захариев;
10. Анастас Ангелов;
11. Анастас Василев — от Телча. Убит при с. Вуканя;
12. Анастас (Атанас) Димитров;
13. Анастас Михайлов;
14. Ангел Георгиев;
15. Ангел Димитров Цеков Печеняков — от Враца. Участвал и в Руско-българската бригада;
16. Ангел Минчев — от с. Буково, Благоевградско. Убит при с. Корито;
17. Ангел Налбантина — от Пловдив;
18. Антон Киров — от Сливен;
19. Апостол Панайотов — от Пазарджик.
20. Аргир Георгиев — от Пазарджик;
21. Аргир Георгиев — втори;
22. Атанас Белчев — от Сливен;
23. Атанас Велков — от Свищов;
24. Атанас Дочев (Досев) — от Русе;
25. Атанас Костов — от Пловдив;
26. Атанас Попиванов — от Сливен;
27. Атанас Рашев (1856—1876) — от Русе. Брат на знаменосеца Димитър Рашев. Убит при манастира „Св. Стефан“;
28. Атанас Хитов — от Сливен — племенник на П. Хитов. Ученик в Болград. След Освобождението съдия;
29. Атанас Шиваров;
30. Баньо Маринов Братанов (1853— 1879) — от Тетевен. Участвал като разузнавач и в Освободителната война. Предводител на чета по време на Кресненското въстание;
31. Благой Георгиев Призренлиев (1845—1923) — с. Виноградец, Пазарджишко. След Освобождението жител на с. Баня, Панагюрско. Участвал в Руско-българската бригада — II батальон, и в Българското опълчение през Освободителната война;
32. Божил Радов — от Радомир;
33. Божко Знаменосеца — от Калофер. Убит на вр. Чуката;
34. Бони Стоянов;
35. Васил Атанасов — от Стара Загора;
36. Васил Бенков;
37. Васил Лазаров;
38. Васил Георгиев;
39. Васил Г. Попов — след Освобожедието офицер;
40. Велико Руфатов — от Русе. Убит към Зайчар;
41. Велко Г. Абаджиев — от Русе. Учител. Участвал и в Червеноводската чета от 1875 г.;
42. Видул Христов — от Калофер, роден в 1842 г.;
43. Влади Иванов — от Търново;
44. Бойко Христов;
45. Вълчо Христов — убит при с. Копривница;
46. Гавраил Тодоров;
47. Гаврил Найденов;
48. Гаврил Нейков;
49. Ганчо Ламбрев;
50. Ганчо Хаджигеоргиев Кундурджията — от Тетевен;
51. Генадий Иванов — от Кюстендил;
52. Генко Белев (Бельов) — роден 1850 г. в Пирот. Словослагател в печатниците на Л. Каравелов и Хр. Ботев;
53. Гено Тодоров — от с. Чомаковци, Белослатинско. Убит в 1876 г. като участник в Руско-българската бригада;
54. Георги Ацов;
55. Георги Бандарев (Бондуров) — от Болград;
56. Георги Василев — от Сливен;
57. Хаджи Георги Вълчанов — от Сливен;
58. Георги Гачов — от Тетевен;
59. Георги Голкольов — от Стара Загора. Убит при с. Вуканя;
60. Георги (Дели Георги) Димитров Делидимов — от с. Дунавски колиби, Бунархисарско. Участвал и в Черногорско-турската война в Руско-българската бригада — II батальон, и в Българското опълчение — III дружина;
61. Георги Иванов;
62. Георги Илиев;
63. Георги Йотов Йонов — отс. Селановци, Оряховско. Участвал и в Българското опълчение;
64. Георги Костов — от Пирот. Загинал в 1877 г. на Шипка като опълченец в I дружина;
65. Георги Караискаки — от Русе. Участвал и в Кресненското въстание;
66. Георги Кръстен;
67. Георги Мангъров — от Ямбол;
68. Георги Манов;
69. Георги Миков Нюшаковски — от с. Алтимир, Оряховско. Участвал и в Руско-българската бригада;
70. Георги Митов;
71. Георги Н. Станев — от Сливен;
72. Георги Неделков;
73. Георги Николов — от с. Арбанаси, Търновско;
74. Георги Николов — от Видин;
75. Георги Николов — от Враца (1856—1876). Убит между селата Купец и Катун;
76. Георги Попов;
77. Георги Попсавов — от Сливен. Ранен при манастира „Св. Стефан“;
78. Георги Попстамов — от Сливен;
79. Георги Попович (Попов);
80. Георги Славков;
81. Георги Станчев;
82. Георги Стефанов Захариев — от Пазарджик. Участвал и в четата на Филип Тотьо, в Руско-българската бригада — II батальон, и в Българското опълчение — II дружина;
83. Георги Халачев;
84. Георги Христов;
85. Георги Христов (втори);
86. Георги (Гено) Цонев (Цонов) — от с. Чомаковци, Белослатинско. Бил и в Руско-българската бригада;
87. Георги Ячев (Ганчо Хаджигеоргиев) — от Тетевен. Кундурджия;
88. Герчо Михов — от с. Алтимир, Оряховско;
89. Гецо Калинов (1854—1976) — роден в Русе; убит при с. Липовац, Сърбия;
90. Гица Кънев;
91. Грую Николов — ранен;
92. Гълъб Станоев — десетник в четата;
93. Д. Бояджиев — от Сливен;
94. Дамян Петров Дамянов — от Оряхово (или с. Кнежа, Оряховско). Бил се и в Руско-българската бригада — II батальон;
95. Дано Стоянов — от Троян;
96. Денко Николов — от Лом;
97. Димитър Ангелов — от Оряхово;
98. Димитър Апостолов;
99. Димитър Атанасов;
100. Димитър Бечев (Бечу);
101. Димитър Георгиев — от Русе. Роден в 1844 г. Участвал и във Втората българска легия от 1867—1868 г.;
102. Димитър Георгиев (втори) — от Дупница;
103. Димитър Георгиев (трети);
104. Димитър Георгиев Хаскьойлията — от Хасково. Тръбач на четата. Участвал и в казакалая;
105. Димитър Георгиев — от Търново;
106. Димитър Вуков;
107. Димитър Гочев Калайджиев — от Чирпан. После в Българското опълчение — V дружина;
108. Димитър Дяконов;
109. Димитър X. Досев;
110. Димитър Иванов;
111. Димитър Йованов;
112. Димитър Иванов Владов — роден през 1843 г. в Сливен. Участвал и в Българското опълчение — VI дружина;
113. Димитър Каракостов — от Сливен;
114. Димитър Костов — от Дупница, роден в 1845 г.;
115. Димитър Иванов — от Търново;
116. Димитър Македонски;
117. Димитър Минчев;
118. Димитър Колчов — от Ст. Загора. Убит при с. Вуканя;
119. Димитър Младенов — от Калофер. Убит при с. Вуканя;
120. Димитър Няголов;
121. Димитър Пеков;
122. Димитър П. Вълчанов — от Сливен. Бил и в Българското опълчение — VI дружина;
123. Д. Руссов — после в Руско-българската бригада, II батальон;
124. Димитър Русеско — от Брашов;
125. Димитър Стоянов;
126. Димитър Стоянович (Стоянов) — втори;
127. Димитър Стаменов — от Радомир;
128. Димитър Сяров — от Сливен;
129. Димитър Тарджуков — от Сливен, убит;
130. Димитър Тошов — от Враца;
131. Димитър Трайков;
132. Димитър Цонов;
133. Димитър Стоев — роден през 1832 г. в с. Долна Оряховица, Горнооряховско. Убит при с. Липовац;
134. Дино Георгиев — от Дупница;
135. Добри Антонов — от Сливен;
136. Драгни. .. — от Русе. Убит около Зайчар;
137. Еню Енев Пеев — от Калофер. Роден в 1854 г. Участвал и в четата на Ильо Марков, в Българското опълчение, VI дружина, и в сръбско-българската война от 1885 г.;
138. Живко Велков;
139. Живко Иванов;
140. Зафир Трайков;
141. Захарий Господинов — от Сливен;
142. Захарий Стоянов — от Казанлък;
143. Иван Безната — от с. Шипка, Казанлъшко;
144. Иван Велев — от Габрово;
145. Иван Великов Иванов — от Сливен;
146. Иван Василев — от Шумен. Убит при с. Вуканя;
147. Иван Велков;
148. Гаврил Нейчев — от Болград;
149. Иван Витанов;
150. Кара Иван.. . — от с. Челопеч, Пирдопско;
151. Иван Д. Проданов — от Сливен;
152. Иван Божинов;
153. Иван Димитров — от с. Тракия, Старозагорско. Убит при с. Вуканя;
154. Иван Илиев;
155. Иван Коцев;
156. Иван Кръстев;
157. Иван Младенов;
158. Иван Нанчев — от Карлово или Чирпан. Бил и в Българското опълчение;
159. Иван Николов — от Русе;
160. Иван Николов — от Дупница. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
161. Иван Петров — от Горна Оряховица;
162. Иван Пешов;
163. Иван Рачев — от с. Велковци, Габровско;
164. Иван Сапунов — от Казанлък (или Сливен);
165. Иван Минков — от Карлово, ранен;
166. Иван Стоянов;
167. Иван Хаджидимитров Хаджипенчев (1844—1922) — от Ст. Загора. Революционен деец. Председател на местния революционен комитет в Търново (1870—1875). Участвал и във Втората българска легия;
168. Иван Хаджимаринов;
169. Илия Гълъбов — от Габрово;
170. Илия Драгиев -от Ст. Загора;
171. Илия Друмев;
172. Илия Живков — от Чирпан. Роден в 1841 г. Включил се и в Българското опълчение, III дружина;
173. Илия Козарев;
174. Илия Петков — от Ботевград;
175. Илия Стаменов;
176. Илия Цветков (1850— 1920) — от Ловеч. Починал в София;
177. Ильо Макавеев;
178. Йон Бистричану — от Крайова. Убит при с. Вуканя;
179. Йордан Антонов — от Русе. Роден в 1844 г. След Освобождението жител на София;
180. Йохан Халтал — от с. Бе-шенов, Банат;
181. Йохан Хамили — от с. Бешенов, Банат. Убит при с. Вуканя;
182. Киро Танев;
183. Кольо Младенов — от с. Бистрилица, Берковско;
184. Константин Георгиев;
185. Константин Петков;
186. Константин Трифонов;
187. Копи Николов Сарафов — от Казанлък. Участвал и в Руско-българската бригада;
188. Коста Арнутчето — от Битолско. Убит при с. Корито;
189. Коста Ганчев (Генчев) — от Сливен;
190. Коста Генчев — от Сливен;
191. Коста П. Икономов — от Сливен;
192. Коста Стаев Павлов — от Свищов;
193. Кръстьо Георгиев;
194. Кръстьо Димитров Пощата (1855—1903) — от Карлово. Ранен;
195. Кръстьо Петков — от Русе. Убит при манастира „Св. Стефан“;
196. Кръстьо Петров — Чаплата (1856—1876) — от Русе. Убит при с. Липовац;
197. Кръстьо Тодоров;
198. Костадин Ушаков — от Казанлък;
199. Лазар Василев — от с. Чомаковци, Белослатинско. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
200. Лальо Матев — от Тетевен. Убит;
201. Ламби Тодоров — от Плевен;
202. Лило Желязков — роден през 1841 г. в с. Горна Вереница, Михайловградско. После бил и в Българското опълчение;
203. Любомир Янов;
204. Лазар. . . — убит на „Чуката“;
205. Мавроди Карастоянов;
206. Мано Владков;
207. Марин Митов;
208. Марин Петков;
209. Марин Хаджисенков;
210. Марко Марков — от Тетевен, убит;
211. Милан Георгиев;
212. Милутин Вайович;
213. Милчо Станев — от с. Ябланица, Тетевенско;
214. Минко Петков;
215. Минчо Христов;
216. Митър Пешов;
217. Михаил Юрданов — от Оряхово;
218. Михаил Христов;
219. Михаил Христов (Кара Мустафа) — от Търново. Убит около Зайчар;
220. Михаил Шекерджиев — от Сливен;
221. Мицко Кочов;
222. Младен Митров;
223. Младен Радованов;
224. Н. Бояджиев;
225. Найден Николов;
226. Найден Папанинов — от Лом. Военен инструктор в четата. После ранен и загинал;
227. Наум Велев;
228. Нечо Николов;
229. Хаджи Неделко Василев;
230. Никола Атанасов — от Копривщица;
231. Наум Кондов — от Македония. Убит при с. Липовац;
232. Ненчо Райнов;
233. Никофор Ненчев Минков (1842— 1929) — от Карнобат. Фотограф. След Освобождението жител на Сливен;
234. Никола Ангелов — от Букурещ;
235. Никола Генков;
236. Никола Георгиев;
237. Никола Георгиев (втори) — роден през 1826 г. в с. Габарево, Казанлъшко;
238. Никола — от с. Ясеново, Новозагорско;
239. Никола Данков;
240. Никола Димитров;
241. Никола Д. Райнов — от Сливен;
242. Никола Лазаров Газиба-ров — от Сливен;
243. Никола Младенов;
244. Никола Маринов;
245. Никола Мусаков — от Габрово;
246. Никола Найденов;
247. Никола Панов — от Велес;
248. Никола Петков;
249. Никола Петров;
250. Никола Славов — от Бесарабия;
251. Никола Савов Длиновски — от Котел. Починал в 1895 г.;
252. Никола Хаджигенов — от Тулча. Убит на „Чуката“;
253. Никола Хаджииванов — от Свищов;
254. Никола Юрданов;
255. Петър Николов Кантарджиев — от Сливен;
256. Павел Георгиев— от Ст. Загора. Ранен;
257. Павли Младенов;
258. Панайот Василев Типографов (1854—1936) — от Търново. Учител, печатар. Участвал и в Българското опълчение;
259. Панайот Рашков;
260. Панайот Русев — от Русе;
261. Панайот Симеонов — от Русе;
262. Пани Димитров;
263. Пеню Иванов — роден през 1851 г. в с. Долна Оряховица, Г. Оряховско. Убит при с.Липовац;
264. Паскал Пасков — от Лясковец;
265. Петко Калчев — от Казанлък;
266. Петко Кръстев;
267. Петко Медникаров — от Търново;
268. Петър Аврамов;
269. Петър Ангелов;
270. Петър Василев;
271. Петър Велков;
272. Петър Велков — втори;
273. Петър Вълков — роден през 1856 г. в гр. Клисура, Пловдивско. Убит при с. Липовац;
274. Петър Върбанов;
275. Петър (Перо) Тетевенеца — от Тетевен;
276. Петър Българанов — от Пирдоп. Убит на Чуката;
277. Петър Димов — от Русе;
278. Петър (Николов) Желязков (1850—1910) — от с. Горна Вереница, Михайловградско. Участвал и в Българското опълчение;
279. Петър Илиев;
280. Петър Иовев — от с. Гавраилово, Сливенско;
281. Петър Михайлов — от Търново;
282. Петър Михайлов — от Чирпан. Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение — I дружина;
283. Петър Пенов;
284. Петър Славов;
285. Петър Стоянов;
286. Петър Стоянов (втори);
287. Прокопи Николов — от Русе;
288. Първан Савов — от с. Мокреш, Ломско. Роден в 1814 г.;
289. Петър Табака — от Габрово. Убит на Чуката;
290. Петър Константинов (Костадинов) — от Сливен;
291. Райчо Тодоров — от Горна Оряховица. Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение;
292. Ранчо Христов;
293. Радул Генов (Генев) — от Оряхово;
294. Ристо (Христо) Атанасов;
295. Сава Авджиев — от Сливен;
296. Сава Велков;
297. Сава Димитров;
298. Сава Коев;
299. Сава Паич — десетник в четата;
300. Сава Петров — от Свищовско. Ранен до Чипровци;
301. Сава Савов — от Враца. Убит между селата Крупец и Катун;
302. Сергий Марков — от Болград;
303. Симеон М. Салабашев — от Сливен;
304. Симеон Нецов (Пенков) — от Враца;
305. Симеон Проданов;
306. Симеон Христов Ханджиев — от Бабадаг, Добруджа, роден в 1851 г. След Освобождението живял в Силистра;
307. Симо Стоянов;
308. Сотир Иванов;
309. Секул Недялков (Брендов). Убит при с. Корито;
310. Спас П. Иванов — от Пазарджик. Починал в 1890 г. в Пловдив;
311. Спиро Пренов;
312. Ст. Георгиев — от Сливен;
313. Ст. Петков;
314. Ст. Христов — от Сливен;
315. С. Кожухаров — от Сливен;
316. Стамен Петков — от Враца;
317. Станко Паунов;
318. Станко Стойнов — взводен командир в четата;
319. Станчо Рътито — от Казанлък;
320. Станьо Маринов — от Тетевен, убит;
321. Стефан Генчев — от Врачеш, Ботевградско;
322. Стефан Дочев — от Троян;
323. Стефан Лечев — от Ст. Загора;
324. Стефан Маслинков — от Сливен;
325. Стефан Москолов — от Габрово;
326. Стефан Славов — участвал и в Българското опълчение и убит на Шипка през 1877 г.;
327. Стефан Костов — от Чорлу;
328. Стефан Стойнов — от Карлово;
329. Стефан Христов — от Струга. Убит при с. Вуканя;
330. Стойко Дойчев — от Троян;
331. Стойко Дочев;
332. Стоян Дограмаджиев (Кишиша) — от Казанлък;
333. Стоян Кирчов — от Преслав. Убит при с. Вуканя;
334. Стоян Кодов;
335. Стоян Лазаров;
336. Стоян Марков;
337. Стефан Сретков — десетник в четата;
338. Стефан Христов — взводен командир в четата;
339. Стоян Петков;
340. Стоян Пенчев;
341. Стоян Стойчев;
342. Стоян Тодоров;
343. Стоян Трайстаров (1831—1915) — от с. Ново село, Видинско. Разузнавач на четата;
344. Стою Филипов Комитата — от Чирпан. Сподвижник на В. Левски. Бил и в четата на Ильо Марков и в Българското опълчение — VI дружина;
345. Таньо А. Шиваров (Тоню А. Живков) — от Чирпан. Участвал и в Българското опълчение — II дружина;
346. Таньо Ганев — от с. Буково. Убит при с. Корито;
347. Таньо Панталонджията — от Чирпан;
348. Тильо Колев — от с. Кортен, Новозагорско. След Освобождението офицер—генерал в българската армия;
349. Тимо Тодоров;
350. Тодор Врачански — от Враца;
351. Тодор Георгиев;
352. Тодор Живков;
353. Тодор Йоцов;
354. Тодор Кирин;
355. Тодор Кръстев;
356. Тодор Македонски;
357. Тодор Матов;
358. Тодор Минчев — от Етрополе;
359. Тодор Нейчов — от Габрово. Бивш хайдутин. Убит при с. Буче;
360. Тодор Ненов;
361. Тодор Стаменов;
362. Тодор Цолов;
363. Тодор Цоцков Твърдишки — от с. Твърдица, Сливенско;
364. .. — Томчев — Мусито — от Ловеч;
365. Трифон Първанов — от с. Мокреш, Ломско. След Освобождението жител на Вършец, Берковско;
366. Тома Петков;
367. Настан (Анастас) Димитров;
368. Стоян.Филипов;
369. Филип Камбуров;
370. Филип Цолов;
371. Фишер Марн — от Йена, Австриа;
372. Хараламби Белучев — от Чирпан. Роден в 1848 г. в Копривщица. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
373. Христо (Ристо) Ангелков;
374. Христо (Ристо) Атанасов;
375. Христо Генов — от Враца. Предводител на чета в Кресненското въстание от 1878 г.;
376. Христо Димитриев — от Карлово;
377. Христо (Ристо) Димитров;
378. Христо Ватев — от Севлиево;
379. Христо Кънчев;
380. Христо Павлов — от Охрид. Роден в 1845 г., след Освобождението живял в Кюстендил. Участвал и в Българското опълчение — I дружина;
381. Христо (Ристо) Иванов — от Чирпан;
382. Христо Петков Касабов (1850— 1920) — от Ловеч;
383. Христо Петров;
384. Христо Петров (втори);
385. Христо Соколов;
386. Христо Тодоров — от Плевен. Убит около Зайчар;
387. Христо Петков — от Търново. Убит при с. Вуканя;
388. Христо (Ристо) Ценов Байков — от Враца (1854—1918). Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение. След Освобождението живял в Оряхово;
389. Христо (Ристо) Щерев;
390. Хуго Кригер — от Австрия. Шлосер-инженер(?);
391. Цаньо Стоянов — от Свищов. Убит при с. Вуканя;
392. Цвятко Вълчев (Велчев) -от с. Хубавене, Врачанско;
393. Цвятко Марков — от Бяла паланка;
394. Цено Младенов — от с. Лопушна, Берковско;
395. Цоньо Цанков;
396. Цочо Калистров — от Сопот. Убит при с. Корито;
397. Цуна (Цоньо) Петков;
398. Юрдав Г. Манчев — от Сливен;
399. Юрдан Т. Влахов — от Сливен. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
400. Юрдан Тодоров — от Сливен;
401. Яков Л. Дамянов — от Русе;
402. Янаки (Яначко) Иванов — от Кюстендил;
403. Янко Ганчев — от Русе. Убит при с. Копривница;
404. Янко Димитров;
405. Янко Лазаров (Лазаревски) — от с. Калище, Пернишко;
406. Янко Николов — от с. Ново село, Видинско;
407. Стефан Д. Добринов (1858—1941) — от с. Волен, Бургаско.
408. .. Стефан. .. от Болград, ученик в гимназията;
409. Никола Тилев (Атила)…;
410. Ради Тодоров — от Елена. Ранен около Манастира „Св. Стефан“;
411. Хараламби Николов — от Ловеч.
412. … Мускуров — от Габрово. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон.
413. Георги Мингата — от Лозенград. Ранен, загинал;

Лит.: Абаджиев, В. Г. Спомени от въстанията. Лом, 1924, с. 30, 40, 83;
Колев, Т.Българските доброволци в Сръбско-турската война. Кн. 1. Четата на войводата Панайот Хитов Казанлък, 1896;
Стойчев, Кр. Материали за дейността на Панайот Хитов в Сърбия през 1876 г. С, 1939;
ЦДА НРБ, ф. 686, on. 1;
НБКМ-БИА, п.д.б.п. 1069.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---