Създадена в Кладово, малко по-късно от първите български доброволчески чети и излязла от крепостта на 26 юли 1876 г., с първоначален състав 100 души. Водил я капитан Райчо Николов, офицер на руска служба. След Кладово четата се спряла най-напред в Бърза паланка. Тук престояла няколко дни и с нея се сляла доведената от Никола Живков чета, състояща се от 210 човека, и така тя нараснала на 310 доброволци. Тогава кап. Райчо я разделил на 4 взвода по 70 души и помощни отделения.
На 1—2 август 1876 г. уголемената чета се отправила от Бърза паланка за Неготин, после за с. Копривница, на сръбско-турската граница. На 6 август станало първото й сражение с турска конница. Като преминала през градеца Гатцко, четата пресякла р. Тимок и навлязла в турска Територия. Но под натиска на турските войски била принудена да ее върне отново в Сърбия. При боевете с турците загинали 12 доброволци, а 4 били пленени. От 8 до 12 август четата стояла на позиции около с. Копривница и селата Бяла река и Салаш, Белоградчишко. И отново, съгласно заповедта на сръбското командване, на 14 август 1876 г. напуснала района и поела за Алексинац и Делиград, където трябвало да започне формирането на Руско-българската бригада. Вече в бригадата кап. Райчо Николов бил назначен за командир на II „волентирски български батальон“, а четата му станала ядрото на новосформирания баталоьон.
Имаме сведения за участието на следните доброволци в четата:
- Капитан Райчо Николов Трифонов (1840—1885) — роден в с. Райковци, Тревненско. Войвода на четата. Офицер на руска служба, а после и в българската армия. Участвал и в Българското опълчение. Убит по време на Съединението на България на 5 септември 1885 г. в Пловдив;
- Иван Дякович — от Болград, Бесарабия. Участвал и в Кримската война. Член на щаба на четата и взводен командир;
- Никола Живков — от Търново. Член на щаба на четата, преди това предвождал самостоятелно чета. След Освобождението учител, журналист и пр.;
- Капитан Волк — руски офицер, военен инструктор на четата;
- Антон Митев — от Дупница, роден в 1841 г.;
- Андрей Игнатов — от Търново, 30-годишен, мутафчия;
- Александър Николов — от Болград. Участвал и в Българското опълчение, и в Сръбско-българската война;
- Андрей Христов — от Габрово, 20-годишен, сапунджия;
- Васил Генчев;
- Васил Илков — от с. Осиковица, Ботевградско, 26-годишен, бакалин;
- Владимир Иванов Дякович — от Белград, ученик;
- Вълчо Христов;
- Ганчо Ненов — от Дряново, 30-годишен, дюлгерин;
- Ганчо Николов — от с. Торос, Луковитско (дн. Лазар Станево);
- Георги Киров — от Шумен, 20-годишен, бакалин;
- Ганчо Георгиев — от Стара Загора. Знаменосец на четата. Убит при с. Копривница;
- Димитър Господинов — от Русе. Участвал и в Червеноводското въстание от 1875 г., после и в Руско-българската бригада, И батальон, и в Българското опълчение;
- Дончо Колюв — от Дряново, 28-годишен, бръснар;
- Георги Добролесков — от с. Брегово, Видинско;
- Драгия Петков — от Копривщица, убит;
- Захарий Господинов — от Сливен, роден в 1843 г.;
- Захарий Николов;
- Захарий Попниколов — от Карлово, 22-годишен, панталонджия;
- Иван Добрев — от с. Ново село, Видинско;
- Иван Матев — от Сопот. След Освобождението жител на с. Брезово, Пловдивско;
- Иван Петров — от Казанлък;
- Иван Христов — от Враня;
- Коста Клипов — от Струга, 25-годишен;
- Костадин Василев — от Ботевград, 26-годишен, бозаджия;
- Матей Петков;
- Марин Петков — от Пловдив, 46-годишен, слуга;
- М… Андреев — от Сопот, роден в 1859 г. Участвал с двамата си братя в четата. После бил и в Руско-българската бригада, II и IV батальон, и в Българското опълчение, I дружина. След Освобождението станал офицер, от 1906 г. — генерал в българската армия;
- Андреев — от Сопот, брат на М. Андреев;
- Андреев — от Сопот, брат на № 32 и 33;
- Никола Денев Духтев — от с. Шипка, Казанлъшко. Участвал и в Българското опълчение;
- Никола Каралиев — от Лясковец, 22-годишен, земеделец;
- Михал Хаджистоянов — от Г. Оряховица, 27-годишен, бакалин;
- Павел Дудов (Йудов?) — от Разлог, 20-годишен, бозаджия;
- Никола Райков — от с. Жеравна, Котленско, 23-годишен. Участвал и в Българското опълчение, V и II дружина;
- Панайот Христов — от Тетевен, 37-годишен, хлебар;
- Пенчо Недков Сватов — от Габрово, 23-годишен кожухар;
- Пенчо Генчев — от Габрово, 18-годишен, бръснар;
- Петко Рашков Налбантов — от Копривщица, 29-годишен;
- Сава Иванчов — от Търговище, 22-годишен, манифактураджия;
- Симо Лазаров — от с. Бутово, Павликенско, 18-годишен, земеделец;
- Станьо Божилов — от Копривщица;
- Стефан Василев — от Русе, 30-годишен, кожухар;
- Стефан Тончев — от Русе, 27-годишен, манифактураджия;
- Стоян Килифарчето (Калоферчето?) — от Килифарево (или Калофер?);
- Стоян Трайстаров — от с. Ново село. Видинско, роден в 1820 г. Бил и в четата на Панайот Хитов;
- Тодор Ангелов — от Калофер, 37-годишен. След Освобождението жител на с. Соколица, Карловско;
- Тодор Кръстев Добрилов — от Враца. Участвал и в четата на Панайот Хитов и в Българското опълчение, IV дружина;
- Тодор Панчов — от Копривщица;
- Тодор Кожухаров;
- Филип Андреев — от Свищов, 30-годишен, терзия;
- Т. . . Г. Страшилов — от Лясковец, 24-годишен, градинар;
- Христо Богданов — от с. Раданци, Тревненско. Участвал и в Българското опълчение и в доброволчески отряд през сръбско-българската война от 1885 г. След Освобождението жител на Бургас;
- Христо Стоянов — от Кюстендил, 40-годишен, абаджия;
- Цветан Христов — от Плевен, 28-годишен, бакалин;
- Цочо Петров — от Пирот;
- Янко Ганчев Дряновски — от Дряново, жител на Русе. Бил член на местния революционен комитет в Русе, осъден от турската власт. Убит при с. Копривница;
- П… Драганов;
- Т… Хаджистоянов;
- Тончо Новоселски — от с. Ново село, Русенско, 35-годишен. Убит.
Лит.: Бележити търновци, 160—162;
Симидов, Ф. Покрита храброст. Кн. 2. Битката за Гредетинските планини. Гюргево, 1877, 19—37;
Нар. отбрана, № 1266, 19 февр. 1926;
НБКМ— БИА, IIД 1290.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов