Създадена в Кладово, малко по-късно от първите български доброволчески чети и излязла от крепостта на 26 юли 1876 г., с първоначален състав 100 души. Водил я капитан Райчо Николов, офицер на руска служба. След Кладово четата се спряла най-напред в Бърза паланка. Тук престояла няколко дни и с нея се сляла доведената от Никола Живков чета, състояща се от 210 човека, и така тя нараснала на 310 доброволци. Тогава кап. Райчо я разделил на 4 взвода по 70 души и помощни отделения.

На 1—2 август 1876 г. уголемената чета се отправила от Бърза паланка за Неготин, после за с. Копривница, на сръбско-турската граница. На 6 август станало първото й сражение с турска конница. Като преминала през градеца Гатцко, четата пресякла р. Тимок и навлязла в турска Територия. Но под натиска на турските войски била принудена да ее върне отново в Сърбия. При боевете с турците загинали 12 доброволци, а 4 били пленени. От 8 до 12 август четата стояла на позиции около с. Копривница и селата Бяла река и Салаш, Белоградчишко. И отново, съгласно заповедта на сръбското командване, на 14 август 1876 г. напуснала района и поела за Алексинац и Делиград, където трябвало да започне формирането на Руско-българската бригада. Вече в бригадата кап. Райчо Николов бил назначен за командир на II „волентирски български батальон“, а четата му станала ядрото на новосформирания баталоьон.

Имаме сведения за участието на следните доброволци в четата:

1. Капитан Райчо Николов Трифонов (1840—1885) — роден в с. Райковци, Тревненско. Войвода на четата. Офицер на руска служба, а после и в българската армия. Участвал и в Българското опълчение. Убит по време на Съединението на България на 5 септември 1885 г. в Пловдив;
2. Иван Дякович — от Болград, Бесарабия. Участвал и в Кримската война. Член на щаба на четата и взводен командир;
3. Никола Живков — от Търново. Член на щаба на четата, преди това предвождал самостоятелно чета. След Освобождението учител, журналист и пр.;
4. Капитан Волк — руски офицер, военен инструктор на четата;
5. Антон Митев — от Дупница, роден в 1841 г.;
6. Андрей Игнатов — от Търново, 30-годишен, мутафчия;
7. Александър Николов — от Болград. Участвал и в Българското опълчение, и в Сръбско-българската война;
8. Андрей Христов — от Габрово, 20-годишен, сапунджия;
9. Васил Генчев;
10. Васил Илков — от с. Осиковица, Ботевградско, 26-годишен, бакалин;
11. Владимир Иванов Дякович — от Белград, ученик;
12. Вълчо Христов;
13. Ганчо Ненов — от Дряново, 30-годишен, дюлгерин;
14. Ганчо Николов — от с. Торос, Луковитско (дн. Лазар Станево);
15. Георги Киров — от Шумен, 20-годишен, бакалин;
16. Ганчо Георгиев — от Стара Загора. Знаменосец на четата. Убит при с. Копривница;
17. Димитър Господинов — от Русе. Участвал и в Червеноводското въстание от 1875 г., после и в Руско-българската бригада, И батальон, и в Българското опълчение;
18. Дончо Колюв — от Дряново, 28-годишен, бръснар;
19. Георги Добролесков — от с. Брегово, Видинско;
20. Драгия Петков — от Копривщица, убит;
21. Захарий Господинов — от Сливен, роден в 1843 г.;
22. Захарий Николов;
23. Захарий Попниколов — от Карлово, 22-годишен, панталонджия;
24. Иван Добрев — от с. Ново село, Видинско;
25. Иван Матев — от Сопот. След Освобождението жител на с. Брезово, Пловдивско;
26. Иван Петров — от Казанлък;
27. Иван Христов — от Враня;
28. Коста Клипов — от Струга, 25-годишен;
29. Костадин Василев — от Ботевград, 26-годишен, бозаджия;
30. Матей Петков;
31. Марин Петков — от Пловдив, 46-годишен, слуга;
32. М… Андреев — от Сопот, роден в 1859 г. Участвал с двамата си братя в четата. После бил и в Руско-българската бригада, II и IV батальон, и в Българското опълчение, I дружина. След Освобождението станал офицер, от 1906 г. — генерал в българската армия;
33. Андреев — от Сопот, брат на М. Андреев;
34. Андреев — от Сопот, брат на № 32 и 33;
35. Никола Денев Духтев — от с. Шипка, Казанлъшко. Участвал и в Българското опълчение;
36. Никола Каралиев — от Лясковец, 22-годишен, земеделец;
37. Михал Хаджистоянов — от Г. Оряховица, 27-годишен, бакалин;
38. Павел Дудов (Йудов?) — от Разлог, 20-годишен, бозаджия;
39. Никола Райков — от с. Жеравна, Котленско, 23-годишен. Участвал и в Българското опълчение, V и II дружина;
40. Панайот Христов — от Тетевен, 37-годишен, хлебар;
41. Пенчо Недков Сватов — от Габрово, 23-годишен кожухар;
42. Пенчо Генчев — от Габрово, 18-годишен, бръснар;
43. Петко Рашков Налбантов — от Копривщица, 29-годишен;
44. Сава Иванчов — от Търговище, 22-годишен, манифактураджия;
45. Симо Лазаров — от с. Бутово, Павликенско, 18-годишен, земеделец;
46. Станьо Божилов — от Копривщица;
47. Стефан Василев — от Русе, 30-годишен, кожухар;
48. Стефан Тончев — от Русе, 27-годишен, манифактураджия;
49. Стоян Килифарчето (Калоферчето?) — от Килифарево (или Калофер?);
50. Стоян Трайстаров — от с. Ново село. Видинско, роден в 1820 г. Бил и в четата на Панайот Хитов;
51. Тодор Ангелов — от Калофер, 37-годишен. След Освобождението жител на с. Соколица, Карловско;
52. Тодор Кръстев Добрилов — от Враца. Участвал и в четата на Панайот Хитов и в Българското опълчение, IV дружина;
53. Тодор Панчов — от Копривщица;
54. Тодор Кожухаров;
55. Филип Андреев — от Свищов, 30-годишен, терзия;
56. Т. . . Г. Страшилов — от Лясковец, 24-годишен, градинар;
57. Христо Богданов — от с. Раданци, Тревненско. Участвал и в Българското опълчение и в доброволчески отряд през сръбско-българската война от 1885 г. След Освобождението жител на Бургас;
58. Христо Стоянов — от Кюстендил, 40-годишен, абаджия;
59. Цветан Христов — от Плевен, 28-годишен, бакалин;
60. Цочо Петров — от Пирот;
61. Янко Ганчев Дряновски — от Дряново, жител на Русе. Бил член на местния революционен комитет в Русе, осъден от турската власт. Убит при с. Копривница;
62. П… Драганов;
63. Т… Хаджистоянов;
64. Тончо Новоселски — от с. Ново село, Русенско, 35-годишен. Убит.

Лит.: Бележити търновци, 160—162;
Симидов, Ф. Покрита храброст. Кн. 2. Битката за Гредетинските планини. Гюргево, 1877, 19—37;
Нар. отбрана, № 1266, 19 февр. 1926;
НБКМ— БИА, IIД 1290.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---