Чета на Сидер Грънчаров

Създадена е спонтанно, на 12 юли 1876 г., на основата на четата на Филип Тотьо през Сръбско-турската война, след решението на сръбското военно командване за изтеглянето на българските доброволчески чети от Чипровския район. Част от четниците на Филип Тотьо се обявили против изтеглянето и настояването да се настъпва към вътрешността на България, да се съединят с четата на Христо Ботев и да се вдигне народът на въстание за освобождение. За войводата на четата бил избран Сидер Грънчаров, известен революционен деец и член на щаба на Филип Тотьовата чета.

Новосформираната чета на Сидер Грънчаров още от Чипровци поела по билото на Стара планина и минала над Берковица. При прохода Петрохан тя попаднала на турска засада и водила бой. Продължавайки все по билото на Балкана, заобиколила с. Вършец (с баните) и по Тодорини кукли свила наляво по теснините към Враца. Но тук се разбрало за разгрома на Ботевата чета и Сидер Грънчаров променил маршрута на четата си – поел за вр. Мургаш. Щом четата достигнала близо до р. Искър, над с. Заноге, тя се разделила на 2 части за по-лесно придвижване. Едната подчета командвал войводата, а другата – Кольо Стоянов от с. Килифарево, със споразумение да се съберат отново на вр. Мургаш.

Групата четници, водена от Кольо Стоянов, обаче попаднала на засада при опита си да премине през р. Искър между селата Елисейна и Лютиброд. На това място били убити неколцина четници, други попаднали в ръцете на турците. Малката групичка от хората на К. Стоянов, състояща се от 5 човека, все пак успяла да премине реката. Обаче след нови сблъсквания с турски засади, вместо към Мургаш, поели към Троянския балкан. Около 10 август 1876 г. групичката се добрала до с. Шипково, Троянско. Отново нападната тук от по-теря, тя била унищожена от турците. Друга групичка от 6 души, водени от четника Дамян Банчев от с. Калейца, Троянско, преминала р. Искър на друго място, водила бой при с. Краево, Ботевградско, където била разпръсната, като трима четници били заловени.

Групата на Сидер Грънчаров от своя страна също се разделила на по-малки групи от по 4-5 човека, с водачи войводата, Минко П. Бойков, Киро Плевналията, Кольо от Златица и Иван Докторов. Тези групички се скитали още 2-3 седмици по Балкана. Някои от тях били убити, други заловени, трети се укрили. Сидер Грънчаров с други 3-4 души били избити в манастира „Св. Богородица“ край с. Елешница, Софийско. Групичката на Ив. Докторов успяла на 17 август да се добере до Троянския балкан и се разпръснали окончателно в този район. С това се сложил край и на четата на Сидер войвода (всички преди това участници в четата на Филип Тотьо).

Известни са следните участници в четата:

  1. Сидер Константинов Грънчаров (1839-1876) – войвода на четата. Роден в Г. Оряховица. Член на Окръжния и местния революционен комитет. Член на щаба на четата на Филип Тотьо;
  2. Ангел Иванов Писков – от с. Михилци, Карловско;
  3. Божил Василев – от Сливен. Участвал после и в Руско-българската бригада;
  4. Ботьо Драганчовски – от с. Ганчовец, Дряновско;
  5. Ванката… неизвестно откъде е. Убит около с. Шипково, Троянско;
  6. Васил Стаменов – от с. Правец, Ботевградско;
  7. Генко Цонков Рускин – от Калофер;
  8. Георги Лалов Георгиев – от с. Михилци, Карловско;
  9. Дамян Банчев Ралчовски – от с. Калейца, Троянско. Заловен, осъден, заточен;
  10. Димитър Недялков – от Одринско (Одрин). Убит към с. Заноге, Софийско;
  11. Димитър Неделчев – от с. Навъсен, Харманлийско;
  12. Иван С. Докторов – от Севлиево, после жител на Ловеч. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
  13. Иван Дончев – от с. Калейца, Ловешко. Заловен, лежал по затворите;
  14. Иван Цвятков Чипиля – от с. Правец, Ботевградско;
  15. Илия Вълков – от с. Бели Осъм, Троянско. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина. След Освобождението жител на Ловеч;
  16. Йордан Данчев – от с. Калиново, Търновско. Заловен в с. Рибари-ца, Тетевенско. След Освобождението жител на с. Ганчовец, Дряновско;
  17. Киро… – от Свищов;
  18. Киро Хамалина (Плевнелията) – от Плевен. Убит;
  19. Кольо… – от Златица. Убит около вр. Мургаш;
  20. Кольо Стоянов Кили-фарченина – от с. Килифарево, Търновско. Убит около с. Шипково, Троянско;
  21. Коста Ангелов Писков – от с. Михилци, Карловско. Убит до р. Искър, около с. Елисейна, Врачанско;
  22. Минко Петров Бойков – от Сопот. Заловен в Пирдопско, лежал в Софийския затвор;
  23. Недялко Иванов Христов Кър-каланов – от с. Песнопой, Карловско;
  24. Никола Георгиев Узунов – от Лясковец. Участвал и в Българското опълчение;
  25. Никола Тодоров Начов Палячовски – от с. Плаково, Търновско;
  26. Пенко… – от Килифарево, Търновско. Заловен от турците;
  27. Пеньо Иванов – участвал и в Българското опълчение;
  28. Петко Ненков – от с. Ведраре, Карловско;
  29. Сава Тодоров Чушката – от с. Владиня, Ловешко;
  30. Станчо Колев Комитата – от с. Ганчовец, Дряновско;
  31. Стефан Пенчев Черкеза – от Севлиево (или Габровско). Участвал и в Българското опълчение;
  32. Стою Колев Ангелов – от с. Кнежки лъг, Троянско. Заловен около Шипково, лежал в турските затвори;
  33. Трифон. . . – от Свищов. Убит;
  34. Христо Проданов – от Карлово;
  35. Чанко Петров Кръшков – от с. Михилци, Карловско. Убит на р. Искър при с. Елисейна, Врачанско;
  36. Захария Попов – от Карлово;
  37. Стоян Станков (?) – бил командир на II взвод в четата на Филип Тотьо.

Лит.: Апостолов, А. Героичната гибел на четата на Сидер Грънчаров. – ВИС, 1978, № 3, 112-114;
Докторов, Ив. С. Цит. съч.; Кънчев, К. Бойният път и съдбата на Сидер Грънчаров през 1876 г. – ИП, 1984, № 2, 69-80;
Ценов, П. Орхание и Орханийско. С, 1926, 143-144;
Ценов, 3. Сидер войвода (1839-1876). С., 1939, 63 с.; ЦДИА. ф. 686, oп. 1, а. е. 400.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов