Организирана е в Цариград през юни 1876 г., заминала оттук и слязла в гр.Будва, на Адриатическо море в Далмация. Включвала 120 българи с предводител Стефан Македонеца. От Будва българските доброволци били отправени за столицата на Черна гора – Цетина. Тук четата била причислена като отделна рота в цетинския Черногорски отряд (батальон). В Черна гора четата участвала активно в черногорско-турската война от 1876 г. (в битката при Ву-чи дол на 15 юли 1876 г., при гр. Билекча и др.). От Вучи дол българските доброволци заминали за гр. Гачка в Херцеговина, после за гр. Подгорица, Ник-шич, Даниловград на р. Зета и накрая в гр. Риека. От Риека част от четата, около 75 човека, през Катар в Далмация и Дубровник преминали в Австрия и през септември 1876 г. успели да се прехвърлят в Сърбия. Изппратили ги на сръбско-турския фронт и били зачислени в IV батальон на Руско-българската бригада, в околностите на Крагуевац. Четата останала като съставна част на бригадата до пролетта на 1877 г., когато много четници се включили в Българското опълчение и участвали и в Освободителната руско-турска война (1977- 1878).
Издирени са имената на следните участници в четата:
- Стефан Младенов Македонеца – предводител, „заповедник“ на четата;
- Антон Захариев – от София. Участвал и в Сръбско-турската война и в Българското опълчение в Освободителната война;
- Атанас Груев – от Копривщица;
- Гаврил Цаков -отКопривщица. След Освобождението жител на Пловдив;
- Генко Маринов – участвал и в Българското опълчение;
- Георги… – от Самоков;
- Гочо… – от Кюстендил;
- Георги Спасов – от София. Бил и в Българското опълчение;
- С неизвестно име – от с. Шипка или с. Габарево, Казанлъшко;
- Драган Филипов – от гр. Клисура, Пловдивско. Починал в Черна гора;
- Иван Стоянов – от Панагюрище;
- Леон Филипов – от гр. Клисура, Пловдивско. Участвал и в Българското опълчение;
- Младен Тодоров – роден в 1848 г. в Копривщица. Участвал и в Сръбско-турската война в Руско-българската бригада и в Българското опълчение;
- Нешо Брайков – от Копривщица. След Освобождението кмет и околийски управител на Хасково, починал през 1929 г.;
- Никола Стойнов (Стоянов) – от Копривщица. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
- Павел Петров Щупеков – от Копривщица. Участвал и в Българското опълчение;
- Павел Табаков – от Панагюрище;
- Петър Атанасов Петров (1835-1917) – от Кюстендил. След Освобождението живял в Пловдив;
- Спас… – от Самоков;
- Спас Млекарина;
22.Тодор Кекето – от Охрид; - Христо Георгиев – от София. Участвал и в Българското опълчение.
Лит.: Филипов, Л. Българските доброволци в Черна гора през 1876 г. – Войнишка сбирка, 5, 1897, № 2, 97-121; Нещо за битката при Вучи дол на 1876 г., юлий 16-й и за българските доброволци в Черна гора. – Наука (Пловдив), 2, 1883, № 10, 943-948; Юнак, № 3,18 ян. 1898, с. 4; НБКМ-БИА, п. д. II 1219, п. д. II 165.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов