Чета на Тодор Велков

Известна е под името „Четвъртата българска доброволческа чета“ в сръбско-турската война през 1876 г. Формирала се в Кладово почти едновременно с четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо и Хр. Македонски. Организирал я революционният деец Петър Мишайков, но за неин предводител бил избран Тодор Велков от Шумен, участвал като доброволец в Кримската война и бивш офицер от руската армия. В четата влизали 240 българи. Тя имала свое знаме от коприна в зелен цвят, с лъв в средата на червен фон. В нея участвали значителни групи доброволци от Свищов, Русе, Тулча, Търново, Шумен, участници в Априлското въстание и др. След преминаването през границата на турска територия във Видинско към нея се присъединила „Въстаническата чета“ на Михаил Никифоров от 220 човека, съставена от българи от видинските села. След присъединяването й се сформирала и „конна сотня“ от 60 души, с реквизирани от селата коне.

Четата на Т. Велков излязла от Кладово на 27 юни 1876 г. и през Бърза паланка пристигнала в Неготин. Там станала среща на четниците с Любен Каравелов. От Неготин четата заминала към с. Ковсиница, после преминала р, Тимок и сръбско-турската граница при с. Брегово. Достигнала с. Гъмзово, а след него завила към Ново село, на брега на Дунав. Тук би трябвало да осигурява левия фланг на една бригада от сръбската милиция — т.е. нередовна и слабо подготвена във военно отношение част. Заела позиция източно от Ново село, на височините към с. Флорентин, Видинско. Но поради враждебното отношение на сръбските войскови командири към четата — снабдили я само с по 5 „мукавени“ фишеци (патрони) на човек и с допотопни пушки, тя не представлявала реална военна сила. Още повече, че турците противопоставяли на четата и на сръбската бригада значителни сили: 3 батальона пехота, 3 ескад-рона, два кораба по Дунав и пр. Въпреки това след завземането на Ново село и Гъмзово Т. Велков придължил настъплението към селата Флорентин, Майор Узуново и Негованци. Четата навлязла и в околностите на Видин. Отблъсната от Видинската крепост, тя водила боеве с противника при селата Флорентин и Ново село, където загинали 140—200 доброволци и въстаници. Организирано се оттеглили само 40—50 човека. Останалите, буквално без оръжие, били изклани в района на Ново село. Брегът на Дунав около селото бил покрит с труповете на загиналите борци за свобода. Спасилите се четници се върнали отново в Неготин, после в Кладово, където по-късно се включили в Руско-българската бригада.

Издирени участници в четата:

  1. Тодор Велков — от Шумен — войвода на четата;
  2. Капитан Александър (Григорий) Филипович Зандрик — руски офицер. Военен инструктор на четата;
  3. Атанас Тодорга Бендерев (1854—1922) — от Г. Оряховица. Адютант на четата. След Освобождението офицер и генерал в българската и руската армия;
  4. Димо С. Куюмджиев — от Разград. Член на щаба на четата. Аптекар. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
  5. Атанас Биджов — от Пазарджик. Пленен от турците, осъден на 15 години, заточен на о. Кипър;
  6. Васил Петков Кировски — от с. Микре, Ловешко (1853— 1924). Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
  7. Велко Г. Абаджиев — от Русе. Участвал и в Червеноводската чета от 1875 г. и др.;
  8. Владимир Рашков Блъсков — от Шумен. След Освобождението книгоиздател и книжар;
  9. Дядо Велко… — един от помощниците на войводата;
  10. Ганчо Николов — от с. Дъбене, Карловско;
  11. Гочо… — от Кюстендил. Участвал и в Руско-българската бригада, IV батальон;
  12. Димитър Стоянов — от Русе;
  13. Кольо Стоянов — от с. Дъбене, Карловско;
  14. Коста Н. Капанов — от Сопот;
  15. Лазар Стоянов — от с. Боснек, Самоковско. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина. След Освобождението избиран за председател на Поборническо-опълченското дружество;
  16. Лило Лунгоров — от с. Ново село. Заловен от турците и хвърлен във Видинския затвор;
  17. Марко Иванов — от с. Липница, Търновско (или с. Летница, Ловешко);
  18. Мило Кръстев — от Шумен. Заловен от турците, осъден на 15 години и заточен на о. Кипър;
  19. Начо Павлов — от с. Шумнене, Тетевенско. Участвал и в четата на Филип Тотьо;
  20. Никола Нанов — от с. Руска Бяла, Врачанско. Участвал и в четата на Хр. Ботев, а после и в Българското опълчение;
  21. Петър Атанасов — от Кюстендил. Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение, IV дружина;
  22. Хаджи Петър Хаджидраганов — от Русе. Убит около с. Флорентин, Видинско;
  23. Петър Генков Дюлгеров — от Сопот;
  24. Саид Ибрахимов Пехливан — от с. Беленци, Луковитско. Българо-мохамеданин. Заловен от турците, осъден на 15 години и заточен на о. Кипър;
  25. Станьо Лалов — от с. Дъбене, Карловско;
  26. Стефан Иванов Стойков Чореев — от Калофер. Участвал и в Руско-българската бригада, в Българското опълчение и Сръбско-българската война 1885 г. След Освобождението жител на Ямбол;
  27. Тодор Берзов — от Г. Оряховица, убит;
  28. Тодор… — помощник-войвода на четата. Убит;
  29. Тодор Въльов Гъдов — от с. Кирчево, Ловешко. Участвал и в Руско-българската бригада, III батальон;
  30. Тодор Иванов — от с. Лисец (или Лесидрен), Ловешко. Убит при с. Флорентин;
  31. Дядо Цеко. . .;
  32. Юрдаки Николов — от Ниш.

Лит.: Бендерев, Ат. Историята на IV българска доброволческа чета на Тодор Велков през Сръбско-турската война 1876 г. — Мир, 43, № 10948,16 ян. 1937, с. 4;
Войвода Тодор Т. Велков. — Мир, 42, № 10903,21 ноем. 1936, с. 3;
Блъсков, В. Р. Спомени за Априлското въстание от 1876 г. С., 1976, с. 76—78. Документи за българската история. Т. 4. С., 1942,40—41;
Симидов, Ф. Съвременни записки за българските чети в Сърбия в 1876 г. Покрита храброст. Кн. 1. Битката при Флорентина. Гюргево, 1877, с. 2, 16, 24, 25, 67;
ЦЦИА, ф. Ill, on. 1, а. е. 25, л. 4; ф. 29, оп. 2, а. е. 55, л. 2;
ЦДА НРБ, ф. 686, on. 1, а. е. 409,414;
НБКМ-БИА, п. д., б. п. 1002; Стара планина (Гюргево), 2, 10 ноем. 1876, с. 4;
Юнак, 1, № 38, 7 окт. 1898, с. 1.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов