Чета на Христо Ботев

Ботевата чета е една от най-известните български революционни чети. За нея е писано най-много в нашата историческа и друга литература. Подготовката за формирането й започва още през април 1876 г. За войвода на четата определили Христо Ботев – известен революционен деец, поет и журналист. Съставянето на четата станало от отделни групи доброволци, които се качили от различни румънски пристанища по р. Дунав на австрийския кораб „Ра-децки“ като пътници за Кладово, Сърбия. Това станало на 16 май 1876 г. Четниците се качили на кораба главно от Браила, Олтеница, Гюргево, Зимнич, Турно Мъгурели, Корабия, Бекет. На 17 май „Радецки“ бил завладян от четата и принуден да я стовари на малкия пристан при с. Козлодуй, на брега на Дунав, между Оряхово и Лом.

От Козлодуй започва бойният път на четата на Хр. Ботев в поробена България. Тук станал и първията й сблъсък, престрелка с турската гранична стража, а после и с група черкези. В Козлодуй четата се организирала в 4 отделения (взводове) от по около 50 човека. От това село тя се насочила по пътя за с. Бутан, където пристигнала надвечер на същата дата – 17 май. Преминала р. Огоста и се отправила за Врачанската планина – да помогне на очакваното въстание във Врачанския край. След Бутан движението на четата следвало покрай селата Софрониево – Алтимир (където бил убит и първият четник – Стоян войвода от с. Казанка,Старозагорско) – Добролево – Борован – Охо-ден – Баница. На 18 май 1876 г. на височината Милин камък, между селата Баница – Чирен и Мраморен, станало първото голямо сражение между четата и пресрещналите я турски войски, черкези и башибузуци. Тук паднали убити 26 четници. На следващия ден – 19 май, четата преминала през височината Веслец, между селата Мраморен и Косталево. На 20 май станало второ решително сражение, вече на самата Врачанска планина, на Камарата – височина над селата Паволче и Челопек, недалеч от Враца, и по височините Купена и Околчица – на 19-20 май. То траяло няколко часа. Тук бил убит войводата Христо Ботев. Наложило се оттеглянето на четата. Но възникнал въпросът: накъде да продължи тя – към Сърбия или на изток, по Балкана, за да се съедини с въстаниците от Тракия, за които се вярвало, че се бият с турците. Над-деляло второто мнение и четата се отправила на изток, към р. Искър. Най-напред вървяла част от нея, водена от военния й командир Никола Войновски. На 21 май до р. Искър, пред с. Лютиброд и Черепишкия манастир, четниците били пресрещнати от турски войски, а зад гърба им вървели черкези. На това място било взето решение четата отново да се раздели на 3 отделения. Начело на първото от тях застанал Георги Апостолов, но в м. Рашов дол, около Искър, то било почти унищожено от турците. Другото отделение, водено от Димитър Икономов, също участвало в боя, но успяло да се изтегли срещу течението на реката и я прегазило на 22 май с намален състав от 21-22 четници. Преминало през с. Игнатица, Врачанско, отделението достигнало на 24 май околностите на с. Литаково, Ботевградско, и се лутало тук, в дъждовното време до 28 май, когато било принудено да се предаде на турската власт. Отделението с предводител Никола Войновски (около 45 човека) успяло да премине р. Искър при с. Зверино на 23 май и на следния ден навлязло в Ботевградския балкан. На 28 май същото отделение се разделило на 2 групи: едната водена от Войновски, а другата – от Петър Хаджидрагнев, от Русе. Групата, водена от Войновски, завила покрай в. Мургаш; минала през Етрополския бал-кан – оттам в Черновитския балкан, после в Троянския балкан. Последните хора от групата му били открити и заловени към с. Бели Осъм, Троянско. С това завършил и бойният път на Ботевата чета. Останалите хора – на малки групички или поединично били избити или заловени на различни места по Стара планина – от Врачанския до Троянския балкан.

В четата на Христо Ботев участвали:

  1. Христо Ботев Петков (1848- 1876) – от Калофер. Войвода на четата. Член на БРЦК, поет, революционер, журналист. Убит;
  2. Никола Дончев Войновски (1849-1876) – военен командир на четата. Роден в с. Бойновци, Габровско. Офицер на руска служба. Убит над с. Чифлика, Троянско;
  3. Давид Тодоров Савов (1834-1876). От Враца. Член на щаба на четата. Търговец. Убит край с. Мраморен, Врачанско;
  4. Георги Апостолов Минчев (1853-1876) – роден в Стара Загора, убит около с. Лютиброд. Революционен деец. Участвал и в Старозагорската чета от 1875 г. Член на щаба на четата;
  5. Димитър Попхристов Икономов (1834-1896) – роден в Троян, починал във Варна. Учител. Член на щаба на четата. Участвал и във Втората българска легия. Заловен, осъден и заточен на о. Родос. След Освобождението бил околийски управител и народен представител;
  6. Спас Иванов Соколов (1854-1922) – от Тулча, починал в София. Член на щаба на четата. Заловен, осъден, заточен на о. Родос. След Освобождението окръжен управител и адвокат;
  7. Поп Сава Георгиев Катрафилов (1836-1876) – от Елена. Учител и свещеник. Революционен деец. Член на щаба на четата. Убит;
  8. Петър Николов Ванков (1849-1879) – от Свищов. Член на щаба на четата. Заловен, осъден и заточен на о. Родос;
  9. Николай Тихов Обретенов (1849-1939) – от Русе. Учител и революционер. Син на баба Тонка Обретенова. Член на щаба на четата. Заловен, осъден, заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия. След Освобождението околийски и окръжен управител;
  10. Георги Матев Николов (1844-1876) – от Свищов. Член на щаба на четата. Убит под вр. Веслец;
  11. Петър Недев Йорданов Инджето (1842-1876) – от Търново. Командир на отделение в четата. Убит в м. Бучето в Ботевградския балкан;
  12. Никола Христов Симов Куруто (1845-1876) – от Търговище. Знаменосец на четата. Убит на Милин камък;
  13. Александър Хаджидимитров Чендов (1860-1876) – с. Гергевец, Сливенско. Убит;
  14. Ангел Стойчев Велев (1843-1900) – от Карло-во;
  15. Ангел Стоянов Коджабашев – от Панагюрище. Убит около с. Локорс-ко, Софийско;
  16. Ангел Тодоров (Тотев, Ковачев), (1855-1876) – от с. Благоево, Разградско. Убит в м. Мерова поляна край с. Желява, Софийско;
  17. Антон Андреев Иванов – Габровчето (1849-1912) – от колибите Колишовци, Габровско. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война. Починал във Варна;
  18. Антон Куков – от Охрид. Убит на Околчица или вр. Вола в 1876 г.;
  19. Антон Стоянов Танасов Призренлията – от Призрен. Загинал като войвода на чета в Македония през 1878 г.;
  20. Антон Страхилов Черногореца – от гр. Подгорица, Черна гора, Югославия;
  21. Арует Загрин (Теофан Раданов), (1845-1876) – от Латвия. Убит под в. Веслец;
  22. Атанас Александров Джумалиев (1838-1876) – от Севлиево. Убит на Милин камък;
  23. Атанас Алексиев – от Свищов;
  24. Атанас Гецов – от с. Радиново, Пловдивско;
  25. Атанас Димитров – от Горна Оряховица;
  26. Атанас Добрев Поп-рафаилов (1853-1876) – от Шумен. Убит на Околчица или вр. Вола;
  27. Атанас Иванов Горов (1857-1876) – от Пещера. Убит на Милин камък;
  28. Атанас П. Хаджииванов Чартазанов (1844-1881) – от Г. Оряховица. Известен и като Атанас Брадата;
  29. Атанас Николов Попвасилев (Свещаров), (1847- 1930). Роден в с. Горно Броди (дн. Ани Вронду), Серско. Починал в Асеновград;
  30. Атанас Петров – от Самоков;
  31. Хаджи Бенчо Симеонов Николов – от Плевен. Убит на Милин камък;
  32. Бойко Стоянов Топлинов – от Копривщица. Убит на Милин камък;
  33. Васил Георгиев Троенчето – от с. Орешак, Троянско. Убит в Етрополския балкан;
  34. Васил Иванов – от Враца;
  35. Васил Иванов – от Търново;
  36. Васил Кънчев – от Сопот. Убит в м. Четири поляни до с. Дивчевото, Тетевенско;
  37. Васил Ненчев Рибаров (1845-1896) – роден в Тетевен, починал в Оряхово. Заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия;
  38. Васил Петров Кировски (1852-1878) – от с. Микре, Ловешко. Участвал в сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение;
  39. Васил Стоянов – от Троян. Убит в землището на с. Осеновлак, Софийско;
  40. Васил Христов (1858-1876) – от Търново. Убит в м. Рашов дол, към с. Лютиброд, Врачанско;
  41. Васил Цвятков Вълков – от с. Бутан, Оряховско;
  42. Владимир Друмев Върбанов (1851-1918). Роден в Мачин, Добруджа, починал в Исперих;
  43. Вълчо Добрев Андов – от Македония;
  44. Върбан Господинов Георгиев (1858-1876) – от Русе. Убит на Милин камък;
  45. Ганчо Василев Атанасов – от Дряново. Убит на Милин камък;
  46. Георги Андреев – от Карлово. Убит на Околчица или вр. Вола;
  47. Георги (Йордан) Апостолов Алексиев (1846- 1876) – от Свищов. Убит в м. Ръжаната над с. Зверино, Врачанско;
  48. Георги Димитров Катърджийски (1838-1910) – от Оряхово;
  49. Георги Кръстев Пи-ринмев – от Карлово. Убит на Милин камък;
  50. Георги М. Стойков – от Самоков;
  51. Георги Найденов Гръблаша – от Тулча. Убит на Милин камък;
  52. Георги (Гийо) Найденов Серяков – от Троян. Убит на Милин камък;
  53. Георги (Гюро) Начев Начевски – от с. Отец Паисиево, Карловско. Участвал и в Първата българска легия и в дружините на Гарибалди;
  54. Григор Костов Ма-цин (1846-1899) – роден в с. Добринище, Разложко. След Освобождението живял в с. Умаревци, Ловешко. Починал в Румъния. Участвал, и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г.;
  55. Дако Йонков Вутков (1853-1876) – от с. Гложене, Тетевенско. Убит коло с. Литаково, Ботевградско;
  56. Данаил Митев Драганов (1855-1876) – от Ловеч. Убит на Милин камък;
  57. Данчо Иванов Русинов – от с. Ловни дол, Севлиевско;
  58. Димитър Генчев – от с. Бяла черква, Павликенско. Убит на Милин камък;
  59. Димитър Иванов Багрянов (1837-1917) – от Севлиево. Заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия;
  60. Димитър Йорданов – от с. Равна, Ловешко. Вероятно убит;
  61. Димитър Колев Габровчето – от Габрово. Убит около с. Лютиброд;
  62. Димитър Кутев Ганчев (1851-1922) – от Сливен. Участвал и в Освободителната война.
  63. Димитър Кючуков – от гр. Криворечна паланка, Македония;
  64. Димитър Николов Дашлията – Пехливанина (1840-1878) – от Сливен. Заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия. Участвал и в четата на Панайот Хитов от 1867 г., сам бил предводител на чета;
  65. Димитър Николов Коленцов – от с. Мирково, Пирдопско;
  66. Димитър Стефанов Казака – от Сливен. Убит около с. Кремиковци, Софийско;
  67. Димитър Стоев Великов – от Копривщица;
  68. Димитър Стоянов Панков – от с. Ценино, Чирпанско. Убит на Милин камък;
  69. Димитър Тодоров Донков – Димитрото (1855-1940) – роден в с. Новата махала (дн. Априлово), Габровско. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  70. Димитър Тодоров Любенов – от Берковица;
  71. Димитър Тодоров Ночев (1850- 1916) – от Пирдоп;
  72. Димо Гърдев Аджаров – от Калофер. Убит около с. Литаково, Ботеврадско;
  73. Димчо Пенев – от с. Ястребна, Силистренско. Убит на Милин камък;
  74. Досьо Стойнов Ковачев – Дюлгерина (1826-1906) – от Дряново. Участвал и в Българското опълчение;
  75. Драган Иванов Йотов – от с. Правец, Ботевградско;
  76. Иван Дечев Маринов (1838-1915) – от с. Отец Паисиево, Карловско. Участвал и в Сръбско-турската война, в четата на Филип Тотьо;
  77. Иван Димов Попов – от Калофер;
  78. Иван Карагеоргиев Кожухаров – от с. Карагеоргиево, Айтоско. Загинал в турския затвор в Търново;
  79. Иван Моканеца – от Добруджа;
  80. Иван Неделчев – от Панагюрище;
  81. Иван Николов – от Силистренско;
  82. Иван Стойков Унгаров (1846- 1915) – от Сопот. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  83. Иван Тонев (1858-1884) – от Тетевен;
  84. Иван Христов – от с. Владимирово, Добричко;
  85. Иван Цанев – от Тетевен. Убит в Етрополския балкан;
  86. Иваница Данчев (1850-1912) – от Свищов. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  87. Илия Видолов – от Карлово. Обесен в Търново в 1877 г.;
  88. Илия Костов Чобанов – от с. Смилец, Силистренско;
  89. Илия Лазаров Ганчев Джагаров (1843-1902) – от с. Локорско, Софийско;
  90. Илия Милчев Пандурски – от с. Гложене, Тетевенско. Убит в м. Десеткар към с. Дивчевото, Тетевенско;
  91. Илия Тодоров Хицоолу – от Ловеч. Участвал и в Българското опълчение 1877 г., когато е убит;
  92. Йовчо Хаджипетров – от Котел;
  93. Йордан Недев Йорданов – Инджето (1846-1918) – от Търново. Заточен в Сен Жан д’Акр. Предводител на чета в сръбско-българската война от 1885 г.;
  94. Йордан Попхристов Кършовски (1846-1880) – от Елена Учител;
  95. Йото Милев Фандъшки (1857-1877) – от с. Алтимир, Оряховско. Зигинал като участник в Българското опълчение в боя при Стара Загора;
  96. Кирил Ботев Петров (1854-1944) – от Калофер. Брат на Хр. Ботев. След Освобождението офицер в българската армия, генерал-лейтенант;
  97. Киро Пеев – от Търново. Убит в м. Рашов дол към с. Люти брод, Врачанско;
  98. Киро Хараламбов – от Котел;
  99. Кольо Гончев Петков (1849-1876) – от с. Крамолин, Севлиевско. Убит във Врачанската планина;
  100. Кольо (Никола) Радев Рачев – Черкеза (1854-1927) – от с. Бяла черква, Павликенско. Участвал и в Българското опълчение в Освободителната война;
  101. Кольо Семов Вълков (1844-1925) – от с. Микре, Ловешко. Участвал и в Българското опълчение;
  102. Костаки Апостолов Алексиев (1845-1921) – от Свищов;
  103. Хаджи Костадин Хаджидимитров Костов (1855-1907) – от Сливен. След Освобождението офицер в руската армия. Починал в Манджурия, Русия;
  104. Кръстьо Андреев – от Карлово;
  105. Кръстьо Генков Петков (1843-1898) – от с. Крета, Врачанско;
  106. Курти Костов Чобанов – от с. Смилец, Силистренско;
  107. Кънчо Петров Скорчев (1856-1913) – от Трявна. Заточен в Диар Бекир, Мала Азия. Починал в Шумен;
  108. Марин Ников Арнаудов 1855-1876) – от Шумен. Убит на Околчица или вр. Вола;
  109. Марин Петков Тутната (1852-1901) – от Тетевен. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  110. Марко Атанасов – от Браила;
  111. Марко Василев Бошнаков – роден 1848 г. във Враца. Осъден и лежал в Цариградския затвор;
  112. Марко Иванов от Румъния;
  113. Мито Ангелов Митов – от Враца;
  114. Мито Цветков Бакалов – от Враца, починал 1881 г.;
  115. Михаил Петров – от Браила;
  116. Михаил Тодоров Каназирски – от Болград, Украйна;
  117. Мичо (Миков) Стоянов Соларски (1850-1926) – от с. Скравена, Ботевградско;
  118. Младен Павлов Калинов (1848-1935) – от Видин. Учител. Починал в София;
  119. Младен Тричков – от с. Барне чифлик, Пиротско;
  120. Неделчо Тинчев Кайков – от с. Крамолин, Севлиевско. Починал в 1912 г.;
  121. Неделчо Цанев – от с. Сухиндол, Павликенско;
  122. Нено Иванов Ладжов (1846-неиз.) – от с. Смолско, Пирдопско. След Освобождението в с. Антон, Пирдопско;
  123. Нено Иванов Стоянов – от колиби Златевци, Габровско. Осъден и хвърлен в Цариградския затвор;
  124. Никола Аврамов Богданов – от с. Сопот, Ловешко. Убит около с. Желява, Софийско;
  125. Никола Вълчев – от с. Горна Кремена, Врачанско;
  126. Никола Димитров – от гр. Мачин, Добруджа;
  127. Никола Иванов – от Търново. Убит около р. Искър до Лю-тиброд, Врачанско;
  128. Никола Иванов Бучакчи – от Габрово. Убит на Ми-лин камък;
  129. Никола Иванов Кючуков (1846-1912) – от Сливен;
  130. Никола Мойнов Астарджиев (1853-1913) – от Ловеч. Печатарски работник. Починал в София;
  131. Никола Нанов Стоянов (1843-1879) – от с. Руска Бяла, Врачанско. Участвал и в Българското опълчение;
  132. Никола Нечев Попов –от Калофер. Убит на Милин камък;
  133. Никола Пенчев Лилов – от Калофер. Убит на Милин камък;
  134. Хаджи Никола Стоянов (1828-1890) – от с. Куцина, Търновско;
  135. Пандели Стоянов – от Видин;
  136. Пенко Гачев – от с. Микре, Ловешко;
  137. Пенко Грозев Симов (1849-1906) – от с. Българене, Ловешко;
  138. Пенко Минчев Стрелкин (1839-1907) – от Калофер. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  139. Пенчо М. Атанасов – Лисицата – от Ловеч. Убит на Милин камък;
  140. Пенчо (Петко) Стаменов – от с. Мирково, Пирдопско. Заточен в Сен Жан д’Акр, където починал в началото на 1878 г.;
  141. Пенчо Христов Боев – от с. Микре, Ловешко. Заточен в Сен Жан д’Акр. Починал в 1878 г.;
  142. Пенчо Цочев Ралински – от с. Бели Осъм, Троянско. Убит на Милин камък;
  143. Пеньо Йончев – от с. Осмо Калугерово (дн. Асеновци), Ловешко. Обесен в Русе 1876 г.;
  144. Петко Енчев – от Лясковец;
  145. Петко Мачев – от Троян;
  146. Петър Джорджев – от Македония;
  147. Петър Дюкмеджиев – от Карлово;
  148. Петър Иванов – от Ловеч;
  149. Петър Иванов Кунчев – Левски – от Карлово. Участвал и във Втората българска легия и в Българското опълчение. Починал 1881 г.;
  150. Петър Киров Фитовски (1830-1918) – от Котел. Починал във Варна;
  151. Петър Маринов – от Ловеч. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  152. Петър Паскалев – от с. Глушник, Сливенско. Убит на Милин камък;
  153. Петър (Перо) Симеонов Македонеца (Херцеговинеца), (1846-1876) – от Велес. Убит в землището на с. Челопек, Врачанско;
  154. Петър Хаджид-рагнев – от Русе. Участвал и в Червеноводската чета от 1975 г. и в сръбско-турската война от 1876 г.;
  155. Прокопий Попалексиев Дянков (1856-1927) – от Свищов. Заточен в Сен Жан д’Акр. Починал в Плевен;
  156. Ради Белев Бошнака (1846-1926) – роден в с. Двор, Костаницко – Босна, Югославия. Починал в София;
  157. Руско Стоянов Робов – от Котел. Починал като заточеник в Сен Жан д’Акр, Мала Азия;
  158. Сава Букурещлията – от Гюргево, Румъния;
  159. Саво Вълков Въчовски (1842-1905) – от с. Драшан, Врачанска Заточен на о. Родос. Починал във Враца;
  160. Сава Димитров Панчев – от Тетевен;
  161. Сава Младенов (1845-1876) – от Тетевен. Убит в м. Козница в Тетевенския балкан;
  162. Сава Пенев Рашев (1851-1916) – от Свищов. Заточев в Сен Жан д’Акр. Починал в Търново;
  163. Сава Петров Савов – от Враца. Убит под вр. Веслец;
  164. Славко Иванов Марков – от Тетевен. Участвал и в Българското опълчение от 1877 г., когато е убит;
  165. Стайко Колев Славчев – от j Дряново, починал в 1913 г. Участник и в Българското опълчение;
  166. Станчо Василев – от Тетевен;
  167. Станьо Станчев Хитров (1854-1876) – от Ловеч. Убит на Милин камък;
  168. Стефан Лазаров Газибаров – от Сливен. Убит в м. Рашов дол;
  169. Стефан Попдимитров (Попов Димитров) – от с. Басарбово Русенско. Заточен на о. Родос. Починал в 1893 г. в с. Гаурене, Никополско;
  170. Стефанаки Христов Савов – от Враца. След Освобождението адвокат;
  171. Стойко Димов Фучеджи – от Тулча;
  172. Стойо Петров – от Лозенград. Убит на Милин камък;
  173. Стоян Войвода – от Стара Загора. Убит (пръв от четата) на 17 май 1876 г. в м. Праиора до с. Хайредин, Оряховско;
  174. Стоян Ангелов Ботушанов – от с. Якоруда, Разложко. Починал през 1878 г. в София;
  175. Стоян Колев Тинков Господински (Ловчелията) – от с. Българене, Ловешко. Убит при с. Бели Осъм, Троянско;
  176. Тодор Илиев Попов – от с. Върбово, Белоградчишко. Участвал и в Българското опълчение. Починал в 1921 г. в Белоградчик;
  177. Тодор Илиев Стойков (1852-1912) – от Ловеч. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  178. Тодор Кирков Стойков – от гр. Сопот. Убит в м. Четири поляни до с. Дивчево, Тетевенско;
  179. Тодор Минков от с. Долно Сахране, Казанлъшко. Заточен в Сен Жан д’Акр;
  180. Тодор Николов – от София;
  181. Тодор Стойков Кочков (Тонко Бивол чето) – от с. Микре, Ловешко. Обесен в Русе;
  182. Тодор Стоянов Пиринчиев (1837-1913) – от Неврокоп, починал в Оряхово. Участвал и в Освободителната война в XXXVI пехотен Орловски руски полк;
  183. Тодор Христов – от Битоля;
  184. Тончо Кунчев (1856- 1876) – от Тетевен. Убит на Милин камък;
  185. Христо Маринов Аврамов (1850-1926) – от Тетевен. Починал в София;
  186. Христо Василев Гецин Бръмбаров (1841-1877) – от Етрополе. Участвал и във Втората българска легия в сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение от 1877 г., когато е убит при Шейново;
  187. Христо Велев Костов (1851-1904) – от Карлово. Заточен в Синоп, Мала Азия;
  188. Христо Дочев Христов – от Тетевен;
  189. Христо Иванов – от Тетово, Македония. Убит на Милин камък;
  190. Христо Иванов Дипчиков (1838-1906) – от с. Търхово, Севлиевско. Починал в Букурещ;
  191. Христо Иванов Хаджикирков (1849-1904) – от Сопот. Починал в Пловдив. Участвал и в Българското опълчение;
  192. Христо Иванов Стоянов – от с. Боженците, Габровско. Убит в м. Просечник над с. Васильово, Тетевенско;
  193. Христо Лазаров – от с. Добринище, Разложко;
  194. Христо (Хицо) Лазаров Нечев (1850-1914) – от Ловеч. Участвал и в Българското опълчение;
  195. Христо Лазаров Рабаджиев – от Елена;
  196. Христо Маринов Гадевски (1856-1888) – от Троян. Участвал и в Българското опълчение;
  197. Христо Минков Йосков (1858-1876) – от с. Орешак, Троянско. Убит на Милин камък;
  198. Христо Панмев Моцов – от Етрополе. Убит в м. Черна вода, Етрополско;
  199. Христо Стоянов Клинков – от Етрополе. Участвал и в Българското опълчение;
  200. Христо Тодоров – от Калофер;
  201. Цанко Минков Дечев (1854-1944) – от с. Турия, Казанлъшко. Починал в с. Павел баня, Казанлъшко;
  202. Цоньо Данчев – от Габрово;
  203. Черньо Неделев (Недялков) Синигерски – с. Мирково, Пирдопско. Убит;
  204. Янко Атанасов – от Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев);
  205. Янко Боянов Сидеров (1848-1903) – от с. Арбанаси, Търновско. Починал в София. Участвал в Българското опълчение.

Лит.: Между многобройната литература за четата на Хр. Ботев сочим подробно само книгите и другите публикации, които се отнасят до нейното движение и личен състав: Ангелов, Ив. от Козлодуй до Камарата. С„ 1962; Бурмов, Ал. Христо Ботев и неговата чета. С, 1974,785 с.; Съдбата на Ботевата чета след смъртта на войводата й – В: Хр. Ботев, 1947,611-657; Д е лира д е в, П. По стъпките иа Ботевата чета – В: Хр. Ботев, 1949, 583-608; Жечев, Н. (Съст.). Четата на Христо Ботев. – Сб. Изследвания. С., 1985,395 с.; Конов, Хр. Ботевата чета от Камарата и Йолковица до Рашов дол и с. Зверино. – ИП, 1973, № 5; Пътят на Ботевата чета през Софийски окръг. – Соф. правда, № 62,1 юни 1975; Кючуков, Н. Ив. Записките на… Сливен, 1900; Москов, М. Четата на Хр. Ботев от спомените на Янко Боянов. Търново, 1894; Спомени на Димитър Тодоров Димитрото, четник на Христо Ботьовата чета. С., 1928; Стоянов, 3. Христо Ботев. Опит за биография. 9. изд. С., 1976; Стоянова, Р. Социален състав и брой на Ботевите четници. – В: Априлското въстание. 1876-1966. С., 1966, 67-84; Те всички слязоха на родния бряг. Списък на Ботевите четници. – Нар. армия, № 5479,1 юни 1966; Трайков, Н. Около списъка на Ботевата чета. – Бълг. мисъл, 1941, № 5-6,332-337; Македонски българи в четата на Хр. Ботев. – Зора, № 6586,1 юни 1941; Унджиев, Ив. Четата на Христо Ботев. Формиране и боен път. – В: Априлското въстание. 1876-1966. С, 1966,51-67; Ферман джие в, Н. Ботевите четници разказват. Сб. от писма, документи и материали. С., 1975, 709 с.; Чолов, П. Пътят на Ботевата чета през Ловешки окръг. – Заря на комунизма (Ловеч), № 72,29, юни 1975; За някои въпроси по проучването на Ботевата чета. – ИП, 1976, № 1,109-115; Неизяснени въпроси за Ботевите четници. – ИП, 1986, № 5, 52-65; Xристов, П. Ботеви четници пред турския съд в Русе. – Социалистическо право, 1967, № 1,52-67; № 2,49-54; № 3, 81-88; Чолов, П., Н. Пачев. Четата на Христо Ботев. С., 2001,229 с.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов