Според плана за въстанието във Видинско през 1850 г. въстаниците българи от района на с. Добри дол, Ломско, включващ селата между реките Скомля и Дунав (Добри дол, Сливата, Орсоя и др.), трябвало да се съберат при Добри дол. За сборен пункт бил определен хълмът „Козя гръбина“ край селото, откъдето трябвало да потеглят към Видин за превземането му. В началото на юни с.г. тук се събрали стотици въстаници. Но като научили за разгрома на въстаническия отряд на кап. Кръсто на 4 юни при с. Динково, повечето от въстаниците при Добри дол се разпръснали. Все пак от тях останали 50—60 души, които се обединили в отделна чета и тя поела към Видин съгласно първоначалния план. Днес не се знае името на предводителя на четата. На 9 юни 1850 г.
Добридолската чета се отправила към с. Арчар, в западна посока, гьдето нападнала, превзела и изгорила местния турски полицейски участък. След тази акция четата продължила към Видин и се вляла във въстаническия отряд, който трябвало да нападне и завладее Видинската крепост. Но поради бездействие и дезорганизация на въстаниците около Видин движението на Добридолската въстаническа чета завършило до селата Дунавци и Буковец безрезултатно.
Лит.: Маринов, Д. Цит. съч., с. 97; Цухлев, Д. Цит. съч., с. 368

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов