Доброволческа чета на кал. Васил Вълков

Организаторът на двете български чети в Браила (през 1841 и 1843 г.) кап. Васил Вълков не останал настрана от доброволческото движение и по време на Кримската война. Отначало той активно съдействал за набирането на българи, желаещи да станат доброволци и във формирането съгласно заповедта на руското командване на специалния Български волентирски батальон. Едновременно с това той сам създал в гр. Мачин българска доброволческа чета от 153 човека; по-късно, причислена към батальона, тя станала известна като III Мачинска доброволческа рота.
Тя била готова за походи и боеве на 1 януари 1854 г. Водело я отделно знаме. От едната страна на знамето бил нарисуван бял кръст на червено поле с изправен до кръста лъв и надпис отгоре: „Бог с нас — сражавайте се, братя, за вяра и отечество.“ От другата страна на знамето бил нарисуван св. Георги, а под него пак надпис: „Да живее нашият покровител, великият император Николай Павлович.“ И още един надпис на тази страна: „I Българско знаме. 1854, януарий 1“.
До март 1854 г. четата на кап. Васил Вълков била все още в Мачин, заета с усилена подготовка за походите и войната. Тогава се получило нареждане тя да потегли направо за Балкана. Но с друга заповед на кап. Вълков било наредено в началото на май 1854 г. същата чета да бъде заведена в околностите на Силистра, обсадена от руските войски след преминаването им през Дунава. Тук кап. Вълков предал четата на Григорий Забалкански за включването й в Българския волентирски батальон, именуван и „българска национална войска“. Като част от батальона четата взела участие в боевете срещу турските войски при селата Черна, Малка Кайнарджа и на други места в Добруджа. В тези боеве повечето от нейните участници били избити. После командир на четата (III българска рота, III мачинска рота) станал Христо Кашикчиоглу — офицер в Българския волентирски батальон.

Лит.: Боев, Р. Още за участието на българи в Кримската война (1853—1856). — ИП, 1968, № 1, 90—94;
Дойнов, Ст. Българите…, с. 197;
Савич, А. Спомени на капитан Вълков (Васил Петрович Чардаклиев). С. 1932, 96—98, 100—101.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов