Горнооряховска въстаническа чета

Това е една от най-нещастните въстанически чети през Априлското въстание. Тя била добре подготвена, но не успяла да направи нито крачка. Била разгромена и част от участниците й избити, арестувани и пр. След разгрома й последвали събития, които били предупреждение към турската власт, че българският народ е готов на всичко. Формирана от Търновския окръжен революционен комитет (със седалище Горна Оряховица) в Г. Оряховица четата трябвало да излезе от града на 28 април 1876 г. в състав от 200 души. Съгласно въстаническия план тя трябвало да мине през Лясковец, Драгижево, Церова кория, за да стигне до с. Харваловци над Капиновския манастир, за да се съедини там с въстаническите отряди от Елена и еленските села. Оттук, обединени в голям въстанически отряд от 500 човека, въстаниците трябвало да заминат към Твърдишкия проход на Стара планина, за да го пазят. За военен командир на четата и планирания голям отряд бил определен Георги Измирлиев Македончето -офицер на руска служба.
Поради предателство и арестите, които турската власт започнала на 26 април 1876 г., четата не успяла да осъществи плановете си.
В Горнооряховската въстаническа чета били включени:

  1. Иван Панов Семерджиев (1854-1876) -роден в Търново. Учител в Г. Оряховица. Председател на местния революционен комитет в града. Предводител на четата. Обесен от турците;
  2. Георги Измирлиев Македончето (1851-1876) -роден в Горна Джумая (дн. Благоевград). Офицер на руска служба. Военен ръководител на четата. Обесен;
  3. Анастас (Атанас) Бендерев – Г. Оряховица. После участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. След Освобождението офицер в българската и руската армия, достигнал до чин генерал-лейтенант;
  4. Вичо Костадинов Грънчаров (1841-1877) -революционен деец;
  5. Георги Попхристов;
  6. Димитър Костакев;
  7. Маню Тодоров -ханджия, осъден на 10 години заточение;
  8. Минчо Иванов;
  9. Михал Стоянов Ламбуцоолу;
  10. Никола Бендерев – учител, арестуван;
  11. Павли Поппетков;
  12. Петю Иванов;
  13. Стати Попстатев;
  14. Стефан Минев;
  15. Стефан Филев;
  16. Христо Долноо- ряховчанина – от с. Долна Оряховица;
  17. Христо Стоянов Бояджиолу.

Лит.: Безсмъртни имена на априлци. В. Търново, 1966,25-26; Стратев, Ив. Подготовката па въстанието в Горнооряховска революционна околия. Г. Оряховица, 1926,

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов