Отначало в състава й били включени 150 човека. На 11 май командата преминала Дунав около Тутракан, водила бой с турските войски в града и навлязла във вътрешността на България. Предводителят й бил произведен поручик от руската армия. Преди това той бил „волентирин“ в други български доброволчески формирования, а след войната — попечител на българските бежанци-преселници в Бесарабия. Владеел няколко езика: български, руски, италиански и гръцки.
През 1811 г. командата на Д. Ватикиоти участвала и в бойна акция на IV руски уралски полк около Силистра, както и в други боеве за Силистра през есента на 1811 г. и Тутракан (октомври 1811 г.).

Водена от Д. Ватикиоти, българската конна доброволческа команда след Руско-турската война била прехвърлена на север и взела участие във войната срещу Франция и в сраженията за разгрома на Наполеоновите войски при 1 Березина, гр. Лайпциг в Германия и на други места в Западна Европа.

Лит.: Дойнов, Ст. Българското националноосвободително движение…, с. 147,154;
Казаков, Н. И. Цит. съч.;
Конобеев, В. Д. Цит. съч.;
Кутузов, М. И. Цит. съч., с. 388, 625-667.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов