Според изследователите този отряд бил българо-сръбски, формиран в Поморавието, в Раваницкия манастир. Ръководел го прочутият българин Хайдут Велко — „болгар воеводую Вельком“ по думите на руския агент в Белград през 1808 г. Родофиникин.

Роден в с. Леновци, Зайчарско, Велко Петров (Петровия) преди Руско-турската война и сръбското въстание се проявил като войвода на българска хайдушка дружина. През 1807 г. организирал голям отряд, който през 1808 г. вече наброявал 6000 души, от тях 2000 (по други сведения 4000) българи. Още през 1807 г. отрядът (някъде сочен като дружина) на Хайдут Велко освободил от турците цялата Черноречка нахия (Зайчарско и пр.). Отделни чети от него достигали и до околностите на София и Видин, където попълвали редовете си с местни българи. През 1808 г. същият отряд водил боеве с турците в района на с. Извор, Зайчарско, а през 1809 г. се сражавал в кръвопролитни битки за завладяването на крепостта Белоградчик в България, както и при други селища.
По време на същата Руско-турска война отрядът на Хайдут Велко се присъединил към руските войски в Крайна, към полка на граф Орук. Отрядът заел с. Сокол Баня, сражавал се при Делиград, разбил турците при с. Варварино, завладял Гургусовац.

Бойните прояви на отряда на Хайдут Велко са отбелязани и през 1811 г., когато бил „банско-свърлишки войвода“. Около 7 октомври с.г., в състав от 1900 конници, заедно с руските войски той водил боеве за градовете Видин и Слободзе (последният на територията на Влахия). Хайдут Велко бил убит от турците през 1813 г. в гр. Неготин.

Лит.: Дойнов, Ст. Българското националноосвободително движение…, с. 102,106;
3анетов, Г. Българи на Морава. Исторически и етнографски скици. С., 1914, с. 25,62—63;
Иванов, Й. Неготин и Хайдут Велко войвода — Отечество, 2, № 8,17 окт.1915,10—11;
Конобеев, В. Д. Цит. съч., с. 228, 235, 271;
Чолпанов, Б. И с мляко българско кърмила… — Нар. армия, № 11249, 4 авг. 1950.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов