Неговото съществуване започва от началото на януари 1854 г. До 13 май с.г. той бил комплектуван напълно, с 3 пехотни роти (чети) и една конна команда.
Предвождал го командирски състав:
полковник (някъде сочен като капитан) Григорий Забалкански — началник на батальона;
хаджи Ставри х. Николов (през 1862 г. организатор на Хаджи Ставревото въстание в Търновско и на въстаническата чета) — командир на I доброволческа рота;
негови помощници в ротата:
Ангел Чернович, Симеон Орлов — свещеник,
Костаки Попович — фелдфебел, Георги Петров — знаменосец.
Ротата наброявала 152 души, от тях 8 унтерофицери.
II доброволческа рота имала командир Данаил Стоянов, след него — Симеон Бойчин, и помощници:
Димитър Иванов, Апостол х. Константинов, Иван Николов — знаменосец; всичко 122 доброволци.
III добро-волческа чета била командвана от Христо Георгиев, с помощници:
Иванчо Деянов, Атанас Христодуло Черец, Иван Петров — знаменосец; всичко 93 човека.
Кавалерийската команда наброявала 25 конници.
Или общо в батальона били включени 392 доброволци. Разбира се, по-късно този състав се изменил и някои от командирите били сменени.
Първоначалният план за дейността на батальона бил същият — да се отправи през Дунав в посока на р. Лом и Разград, откъдето да се влезе във връзка с българите по Балкана, които да бъдат подтикнати към въстание. Но после батальонът бил отправен към Делиормана, където в него се включили немалко местни българи. Тук той действал около месец. След това батальонът взел участие в обсадата на Силистра от руските войски през май—юни 1854 г. Същевременно батальонът изпълнявал и други поръчения на руското командване по воденето на „партизанска война“ в Добруджа и Лудогорието. Например на 9 май с.г. I и II български доброволчески роти на Хаджи Ставри и Симеон Бойчин, общо 285 души, отново били изпратени в Лудогорието. Към тях се присъединили и 100 доброволци от с. Малка Кайнарджа, където българското население било въоръжено от русите. Също от състава на батальона се формирал отряд от 103 доброволци (от тях 25 конни), които повел лично командирът на батальона Григорий Забалкански. Отрядът поел отново към Разград и поречието на р. Лом, пак със задача да се подтикват българите към организирано въстание срещу турците и оказване помощ на руската армия. Tози малък отряд като част от батальона постепенно нараснал на 400 доброволци и действал почти месец из Лудогорието, след което бил разформиран.Известно време след това бил разформиран и самият I български волентирски батальон. От него се създали 2 отделения, а по-сетне нови 4—5 доброволчески батальона и отделни чети, разпръснати в различни руски войскови части.
Записванията в българските доброволчески формирования продължавали непрекъснато. До март 1854 г. имало записани: в Браила 291 доброволци, Фокшани — 234, Галац — 174, Плоещ — 291, Турно Северин — 153, Кълдерещи — 593 и т.н.
Лит.: Дойнов, Ст. Българите…, 196—198; 3абунов, Ив. Болгар юга России…, 18-22.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов