Чета на Христо Патрев и Тодор Кирков – Тревненската чета

Формирана на 5 май 1876 г. в Трявна под ръководството на изпратените от БРЦК в Гюргево революционни организатори Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев. Тримата революционери, пристигнали от Румъния и след посещение на с. Шипка, на 4 май се установили в с. Новата махала, Габровско. Към тях се присъединили въстаниците от четата на Христо Петров. На 5 май цялата група въстаници се прехвърлила в Трявна. Тук се издигнало въстани-ческото знаме и официално било оповестено, че се образува Тревненската чета. На същия ден вечерта от Трявна тръгнали около 90 души и спали в колибите Енчовци. На сутринта се преброили – останали 25 човека. Заминали за с. Новата махала и от 6 до 9 май обикаляли околните села и колиби в Габровско и Тревненско, за да вдигат населението на въстание и да записват нови четници. На 9 май четата пак нараснала на 100-120 доброволци, след като към нея се присъединили българи от целия район. На този ден станало и първото сражение между четата и редовната турска войска, подсилена от башибозуци. Ръководена от Христо Патрев – войвода на четата, и от помощник-войводите Тодор Кирков и Станьо Гъдев, тя решително се противопоставила на врага. Битката се водила в м. Чукара над с. Новата махала, на позиция дълга половин километър. След двучасово сражение поради численото си превъзходство (около 1000 души) и добро въоръжение турците обградили и разбили Тревненската чета. Отначало тя се разделила на две части, а после на няколко отделни групи, които се укрили в Балкана.

С Хр. Патрев и Т. Кирков останали 14 четници. Те достигнали билото на Стара планина и потеглили към Сливен, преследвани непрекъснато от турски потери и засади. След поредица от ожесточени престрелки четата преминала през Пчелинската рътлина и по височините над с. Бинкос, Сливенско, после над Чумерна, Агликина поляна, покрай Герловската долина, с. Върбица, Преславско, стигнала до Чалъкавашкия проход до с. Риш, Шуменско. Оттук тя се върнала на юг и наближила околностите на Котел. След ново сражение в този район последвало последното разпръскване на нейните участници – около 10 въстаници. С войводата останали двама четници. Заедно с тях Хр. Патрев в края на май – началото на юни 1876 г. се доближил до с. Аспарухово (тогава Ченге), Провадийско, където той бил ранен, заловен и убит. Турците веднага отрязали главата му, за да сплашат местното българско население. Т. Кирков се завърнал от Котленско, но бил заловен в Еленския балкан. Така се сложил край и на Тревненската въстаническа чета.

Издирени са имената на над 60 участници в четата:

  1. Христо Николов Патрев (1848-1876) – войвода на четата. Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Заточеник в Акия, Мала Азия, избягал от заточението. Революционен организатор в Търновски революционен окръг. Убит;
  2. Тодор Стоенчев Кирков (1847- 1876) – от Ловеч. Помощник-войвода на четата. Заловен, осъден и обесен в родния си град;
  3. Станьо Гунев Гъдев (1846-1925) – родом от с. Шипка, Казанлъшко. Помощник-войвода. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война;
  4. Братой Христов – от Трявна;
  5. Васил Михалев – от Трявна. Участвал и в Българското опълчение;
  6. Генчо Пеев Узунов – от с. Новата махала, Габровско;
  7. Георги Антипов – от с. Шипка, Казанлъшко. Свещеник в с. Жълтеш, Габровско. След Освобождението жител на Ловеч;
  8. Георги Калчев – от Трявна. Осъден на 5 години и хвърлен във Видинския затвор. Починал в 1894 г.;
  9. Георги Метев – от с. Новата махала;
  10. Георги Цанев Генков – от Трявна. Осъден на 7 години. Починал през 1888 г.;
  11. Димо Цанков – от с. Боженците, Габровско;
  12. Добри Пенчев – от с. Новата махала, убит;
  13. Дончо Ненков Бъчваров – от Трявна;
  14. Захарий Поппетров – от Трявна. Заловен в Котленския балкан, осъден и заточен на о. Родос. След Освобождението жител на с. Долна Липница, Търновско;
  15. Иван Каради-митров – от с. Боженците, Габровско. Обесен в Габрово;
  16. Иван Матев Димов – от с. Боженците;
  17. Иван Пенчев Габровски-Попчето – от с. Боженците. Осъден, лежал в Одринския затвор. Починал в 1939 г.;
  18. Иван Мърсъ-ка – от колибите Негенците, Габровско. Убит;
  19. Иван Цонев – от Трявна;
  20. Ильо Велков – от колиби Кряковци, Тревненско;
  21. Кольо Коев – от с. Етърът, Габровско;
  22. Кънчо Захариев – от Трявна;
  23. Кънчо Ц. Генков – Германията – от Трявна;
  24. Кънчо Савов Маренски – от колиби Маренците, Тревненско;
  25. Косьо Петков – от Трявна;
  26. Миню Цанков Манафа – роден в 1811 г. в с. Боженците, Габровско;
  27. Митьо Богданов – от с. Сираците, Габровско;
  28. Митьо Митев Базиргянов – от с. Гъзурниците, Габровско;
  29. Митьо Савов Маренски – от колиби Маренците, Тревненско;
  30. Михаил Ха-джиикономов – от Трявна;
  31. Наню Филипов – от с. Новата махала. Убит;
  32. Недьо Иванов – от с. Боженците;
  33. Ненко Стойков Ханджиев-Панта-лонджи – от Трявна. Осъден;
  34. Никифор Симеонов – от Севлиево. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов, а после и в Българското опълчение;
  35. Никифор Томчев – от Трявна;
  36. Никола Иванов Кавалов – от с. Шипка, Казанлъшко. Учител. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов. Осъден на 15 години, лежал във Видинския затвор, починал през 1899 г. в Ловеч;
  37. Пейо Христов – от с. Новата махала;
  38. Пенчо Армянов – от Трявна;
  39. Петко Георгиев – от Стара Загора, съден;
  40. Петко Георгиев – Отвъдненеца – от Трявна;
  41. Петър Антипов – от е. Шипка, Казанлъшко;
  42. Петър Генчев – от Трявна, убит;
  43. Петър К. Мошев – от Трявна;
  44. Петър Кънчев – от Трявна;
  45. Поп Петър Драганов – от с. Дъскот, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон и после в Българското опълчение;
  46. Петър Ц. Бала-банов – от Трявна;
  47. Продан Рачев – от Трявна;
  48. Райко Иванов – от Трявна. Осъден на 3 години;
  49. Райко Пенчев Сърбогъзя – от Трявна;
  50. Рачо Митев – от с. Етърът, Габровско;
  51. Симеон Цонев Латинеца (Моната) (1853-1881) – от Трявна. Зограф. Знаменосец на четата, член на местния революционен комитет. Участвал и в Българското опълчение;
  52. Стефан Георгиев Генков – от Трявна, осъден;
  53. Стефан Нешито (Бояджиолу) – от Трявна;
  54. Стойно Стефанов (Михото) – от Трявна;
  55. Тодор Оптарамана – от Трявна;
  56. Трифон Димов – от с. Боженците;
  57. Христо Досев Бинбашията – от с. Новата махала, съден;
  58. Христо Иванов Станчев Баула (Бавулов) – от с. Етърът, Габровско;
  59. Христо Кънев – от с. Новата махала;
  60. Хаджи Христо Попдимитров Кънчев – от Трявна;
  61. Цаньо Димитров Стойчев – от Трявна, съден;
  62. Цаньо Захариев (1840-1902) – от Трявна. Зограф. Член на местния революционен комитет;
  63. Цаню Баръма – от Трявна;
  64. Цаньо Николов Шишков – от Трявна;
  65. Пейо Неделчев – от с. Бяла черква, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон.

Лит.: Безсмъртни имена на априлци. В. Търново, 1966,64-69; Бонева, Ив. Участието на тревненци в Априлското въстание 1876 г. – В: Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг 1876 . С., 1978,177-198; Гъбенски, Хр. и П. Цит. съч., 196-200; Ч о л о в, П. Войводата Тодор Кирков. С., 1966. 68 с.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов