При подготовката на Видинското въстание от 1850 г. за ръководител на въстаническите отряди от Ломския район бил определен Капитан Кръсто от с. Раковица.
На 30 май 1850 г., при обявяването на въстанието в с. Воднянци, Ломско, той веднага застанал начело на един отряд със задача да се завземе Лом.
На 1 юни отрядът му стигнал в с. Чорлево, където към него се присъединили и въстаниците от селата Бяло поле, Воднянци, Извор, Роглец, Киселево и Чорлево.
От Чорлево на 3 юни отрядът на кап. Кръсто продължил в посока на Лом, като минал през с. Дреновец с цел да се съедини с други отряди в поречието на Брусарската река.Броят на въстаниците — „ратниците“, в отряда нараснал на 800—900 човека.
На 4 юни той достигнал с. Динково, където към него се присъединили и въстаници от селата Шипот, Ярловица, Тополовец, Дреновец и Динково.
Кап. Кръсто разположил отряда си на един горист връх на запад от с. Динково, над р. Лом. Същият ден след обед станала срещата с турските войски и башибозушки отреди, дошли от Лом. Боят между въстаническия отряд на кап. Кръсто и турските сили продължил до привечер. Загинали около 60 въстаници българи, останалите се разпръснали.Отрядът, слабо въоръжен, бил разбит, още повече, че паднал убит и неговият предводител. Но много въстаници от отряда отстъпили организирано под предводителството на дядо Иван от Лом. Сражавайки се, той поел към Белоградчик. По пътя към него се присъединили още 370 въстаници от селата Расово, Медковец, Долно Церовене, Крива бара, Сливовик и Комощица, предвождани от Иван Кулин. Така увеличен, отрядът достигнал до Белоградчик и се включил в обсадата и битката за Белоградчишката крепост. Тук в неколкодневните боеве също паднали убити много българи въстаници. След неуспеха на сражението и въстанието въобще повечето въстаници се пръснали, други били заловени от турската власт, трети успели да избягат в Сърбия.Издирени са имената на следните участници във въстаническия отряд на капитан Кръсто:
1. Капитан Кръсто — роден в с. Раковица, Кулско, предводител на отряда. Убит в сражението при с. Динково;
2. Илия Гечов — от с. Чорлево, Ломско. Помощник-началник на отряда, спасил се, дочакал Освобождението на България;3. Мичко Рагьовски Ковача — от с. Раковица, член на щаба на отряда. Убит при с. Динково;4. Филип Моцовски (Мицовски) — от с. Раковица, член на щаба на отряда, убит;5. Димитър Якуповски — от с. Раковица, член на щаба на отряда, убит;6. Дилко Гелев (Гелов) — от с. Раковица, член на щаба на отряда;7. Дядо Иван — от Лом. Поел ръководството на отряда след битката при с. Динково;8. Иван Кулин — от с. Медковец, довел в отряда въстаниците от няколко села. После прочут организатор и предводител на български чети, преминавали от Сърбия в Северозападна България;9. Халко — циганин от с. Чупрене, дал първия изстрел в сражението при с. Динково;10. Ангел Н. Тулешков — от Дряново. Жител на с. Медковец. Убит.
Лит.: Маринов, Д. Цит. съч., 82—90;Маркова, 3. Организация и ход на Видинското въстание от 1850 I . — ВИС, 1970, № 4, 49—65;Цухлев, Д, Цит. съч., с. 368.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов