Тя се създала в Копривщица на 20 април 1876 г. вечерта, след като се разбрало, че Априлското въстание е пред пълен разгром. Различни източници и спомени на съвременници сочат за войвода на втората Копривщенска чета няколко души: Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Георги Икономов, Панайот Волов. Наистина всичките те са били заедно в четата и в отделни моменти на движението й тя е била ръководена от един или друг между тях като най- авторитетни революционни и въстанически дейци. Например на 1 май за войвода бил избран Георги Икономов. Изглежда обаче, че ръководството на четата е било колективно, от всички споменати революционери.
Според Захарий Стоянов от Копривщица потеглили 100-120 въстаници, но още същата нощ повечето се разпръснали и останали 27-35 души. После обаче към тях се присъединили и други въстаници -от Клисура, Веригово и пр. Немалко въстаници били принудени да останат, защото нямали коне, а четата потеглила като конна. Инициатор за формирането й бил Т. Каблешков.
Отначало четата поела към гр. Клисура. Достигнала местността Велюва черкова, над града, където близо до Балкана изоставила конете. На 1 май вечерта тя успяла да се покачи на билото на Балкана. На 2 май четата се запътила в посока за Тетевен, вече с 27 човека. Тук някъде се изгубили 5 души (между тях бил и Панайот Волов), които успели да се присъединят към четата след 3- 4 дни. По пътя ги пресрещнала голяма турска потеря. Завързало се сражение и паднали убити въстаници и турци. В Тетевенския балкан започнало разпадането на четата -някои групи се изгубвали, после пак намирали четата. Други решили да слезат в Тракия или да се върнат в Копривщица. Но ядрото на четата продължавало в посока към Троян, през вр. Мара Гидик. В района на Троянския манастир четата се сблъскала с две турски потери от по 40-50 башибозуци. Преброили се -останали 18 четници. Няколко дни четата се въртяла все около с. Черни Осъм, укривала се по околните му гори, ридове и върхове. В една колиба оставили петима напълно изтощени свои другари, между които били и Тодор Каблешков и Найден Попстоянов. Останала с 13 четници, четата решила да се раздели на 2 отделения за по-незабелязано придвижване. Едното повел Георги Икономов, а другото -Никола Беловеждов. После второто отделение също се разделило на две -по трима души в група. Групата на Беловеждов потеглила към Тракия, за гр. Сопот и Средна гора. Оставената група на Т. Каблешков била открита, двама въстаници -убити, а той и Н. Попстоянов -заловени от турците. Г. Икономов и П. Волов се запътили към Търново, после -по течението на р. Янтра, за да стигнат до Дунава и да се прехвърлят в Румъния. Покрай някои габровски и търновски села достигнали до Беленския мост над р. Янтра, охраняван от турците. На 25-26 май Волов и Икономов при опит да преминат реката се удавили. Само една малка група четници от копривщенската втора чета, водени от Павел Бобеков, успели да се укрият в с. Самоводене, Търновско, и есента на 1876 г. да се прехвърлят от Свищов през Дунава в Зимнич, Румъния. Такъв бил краят на втората Копривщенска чета, която наистина извървяла значително разстояние и останала като организирано цяло немалко време.
Известни са следните участници в същата чета:

1. Георги Икономов -войвода на четата. Роден в Сливен. Революционен апостол в IV Панагюрски революционен окръг през Априлското въстание. Удавил се в р. Янтра;
2. Атанас Попминков (Минко Попов, Поптинков) -родом от Клисура, Пловдивско. Загинал около гр. Сопот;
3. Ботьо Иванов Комитата -от с. Веригово, Карловско. Заловен бил в турските затвори. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война;
4. Георги Търнев -от Пловдив. Революционен деец. Убит в Троянско;
5. Григор Божков Попов – от Клисура. Загинал около Сопот;
6. Енчо Хаджипрелков Иванов -от Сопот. Заловен и съден от турската власт;
7. Иван Г. Попов – неизвестно откъде е;
8. Иван Маринов Парпулов – Орчо войвода -от Панагюрище. Предвождал самостоятелна чета по време на въстанието, както и в 1878 г. през Кресненското въстание. Заловен към с. Гарваните, Габровско, прекарал няколко месеца в турските затвори;
9. Кольо Цончев Колев – от с. Веригово, Карловско. Заловен, осъден и заточен;
10. Лука Атанасов Гьотлиев – от Копривщица. Заловен в Балкана, осъден и заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия;
11. Манчо Манев -от Панагюрище. Достигнал Търново, укрил се, избягал в Румъния;
12. Найден Попстоянов – от Копривщица, учител. Заловен в Троянско. Загинал по пътя между Ловеч и Габрово;
13. Найден Слаников -учител. Неизвестно откъде е. Вървял с четата по Балкана до 12 май;
14. Ненчо Искров Налбантина -роден в с. Душанци, Пирдопско, живял в с. Старосел, Пловдивско. Заловен при устието на р. Янтра на Дунава, осъден и заточен в Акия, Мала Азия;
15. Никола Попдимитров – учител. Роден в с. Веригово. Заловен в Балкана, осъден и заточен;
16. Никола Иванов Караджов -роден в гр. Клисура. Учител. Ръководител на въстанието в родния си град. Убит в Тетевенския балкан на 2 май 1876 г.;
17. Никола Илиев Беловеждов – от Копривщица. Заловен в Стара планина, осъден, заточен на о. Родос;
18. Павел Бобеков -от Панагюрище. Учител. Хилядник по време на въстанието. Починал през 1877 г. в Румъния;
19. Панайот Волов -от Шумен. Революционен апостол в Панагюрския революционен окръг. Участвал и в Старозагорското въстание и чета от 1875 г. Удавил се в р. Янтра, близо до гр. Бяла;
20. Пенчо Попстоянов -от с. Веригово;
21. Петко… -от с. Строево, Пловдивско;
22. Петко Шаламанът -от Калофер, кюркчия в с. Елшица, Панагюрско. Отделил се от четата в Балкана на 12 май;
23. Стефан (Сте- фо) Ненчев Стоев – от с. Веригово. Знаменосец на четата. Заловен, осъден и заточен.
24. Стефан Почеков (Даскала) – от Казанлък. Учител в Клисура. Убит в Троянско;
25. Стоян Ангелов Пазарджиклийчето – от Пазарджик. Удавил се в р. Янтра около Бяла;
26. Танчо Шабанов – от Копривщица. Заловен, осъден, заточен на о. Кипър;
27. Тилю (Стоил) … – от с. Строево, кмет на селото. Заловен в с. Дъбене, Пловдивско, съден от турската власт;
28. Тодор Ангелов Балтов – от с. Стрелча;
29. Тодор Каблешков -от Копривщица. Революционен деец. Заловен в Троянско, самоубил се в Габровския затвор;
30. Харалампи Иванов Караджов – от Клисура. Заловен от турците край Сопот. Загинал;
31. Христо Благоев (Благов) – от Самоков. Участвал като стотник във въстанието в Клисура. Заловен, съден от турската власт;
32. Данчо Добрев Такучов – от Стрелча;
33. Христо Драганов – от Клисура. Вървял докрай с четата. Спасил се в Румъния;
34. Христо Труфчев -от Клисура. Загинал около Сопот;
35. Янко Генчов Гуджов – от Стрелча.

Лит.: Беловеждов, Н. Първата пушка. Записки по Копривщенското въстание. С., 1918, 108-130, 147, 157, 178, 181, 182; Априлското въстание. 1876. Анотации…, т. 2; Сб. Копривщица. С., 1980, с. 174; Страшимиров, Д. Т. История на Априлското въстание, т. 3,121-122; Сто я н о в, 3. Записки по българските въстания, 580-697.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---