„Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.“

„Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него – той е изгубен човек.“

„Живеех, трупах… Докато във мрака във гръдта си усетих страшна яма… Очи залюпих, изведнъж заплаках… аз всичко имах, само тебе нямах!“

„Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа…“ – начало на често цитиран негов текст за вътрешното разрушаване и изграждане.

„На нощта неверна верен син, бродя аз бездомен и самин…“ – самота, скитничество, типична за неговия лиризъм нотка.

„Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила…“ – емблематична любовна елегия.

„Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени.“
Из „Паяжина“

„Един човек, който не обича родното място и не пази скъп спомен за него – той е изгубен човек!“

„Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.“
Из „Един убит“

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни…“
Из „Помниш ли, помниш ли тихия двор“