Генерал Константин Андонов Жостов (1867–1916) е български висш офицер, началник на Щаба на войската през Първата световна война. Личният му дневник от 1915–1916 г. дава изключително откровен поглед към вътрешните проблеми на българското военно и политическо ръководство по време на войната – от снабдяването на армията до отношенията с германските съюзници. ген. Константин Жостов:
„Няма по-тежко от това човек да работи най-добросъвестно и коректно, други да се наслаждават, а той отвсякъде само укори и подозрения да получава!“
„Да не разединяват народа в работа, гдето за успех се искат общи усилия.“
„Човек не може да прави нещо, без да знае какво точно прави.“
„Не генералите и щабните офицери печелят войните. Войниците печелят войните. Войниците винаги трябва да знаят какво правят. Те трябва да знаят каква е целта.“
„Нашите министри правят впечатление на несериозни хора. Не чувстват тежестта на положението и отговорностите. Повърхностни хора. Гледат само да си настанят партизаните вън от строя – това е главното им занятие.“ — запис от 21 септември 1915 г.
„Наша длъжност е да се бием с всекиго, за да запазим отечеството си.“ — запис от 21 септември 1915 г.
„Оставаме си непоправими ориенталци.“ — запис от 27 септември 1915 г.
„Безподобно завистлив народ сме ние, българите. Докогато си изпълнявам работата най-съвестно и не се занимавам с никакви лични въпроси, хората се чудят как да ми пакостят… У нас, ако си честен и не изпълняваш прищевките на хората, даже и най-незаконните, ще бъдеш хулен.“ — запис от 27 ноември 1915 г.
„Злоупотребленията и безредиците в тила – стара България, са достигнали застрашителни размери. Всякой е напуснал работата си и се занимава с гешефти.“ — запис от 3 август 1916 г.