Ген. Никола Тодоров Жеков (6 януари 1865, Сливен – 1949) е български висш офицер, министър на войната през 1915 г. и главнокомандващ на Действащата армия по време на Първата световна война (1915–1918 г.). От 1931 г. чете лекции във Военната академия, а през 30-те години се изявява и като идеолог на идеите за национална общност. Оставя остри разсъждения за войната, морала и човешката природа, включително в своята критика на романа на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“.
„България се бие за своя идеал, който не може и не бива да се купува с пари.“
„Гибелно е да се отрича войната заради нейните ужаси: такова състояние на духовете е още по-голяма награда за враговете и опасна за бъдещето на народа. Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната.“
„Колкото и да е страшна смъртта, последиците от поражението са още по-страшни за бъдещето на народа.“
„От когато човека съществува, смъртта е била всякога страшна, но при все това, в течение на столетия и хилядолетия, човечеството не… Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната.“