Полковник Петко Петков Йотов (2 септември 1947, Плевен – 2009) е български офицер и военен историк, дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989–2009). Израснал е в село Славщица, Тетевенско, а произходът и семейната памет за войнишкия дълг оставят траен отпечатък върху неговия път като офицер и историк.
„Това е моето лично Отечество и аз не го давам на никого. Готов съм да го браня до смърт от външните, пък сега, изглежда, и от вътрешните врагове.“
„На родина, на Отечество не може да се изневерява. То е едно – неизбираемо и неподменяемо.“
„Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи. Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.“
„Мечтаех да стана офицер. Единият ми дядо е загинал при Одрин, а другият имаше три кръста за храброст.“
„Баща ми имаше дървен куфар, вечно заключен. Като тръгвах за военното училище, го отвори. Извади дървена четка за обувки. ‘Синко, направил съм я през 1941 г. Изкарах с нея почти цялата война – служи и ти с нея.’ Още я пазя. Като почина татко ми, помолих мама да отворим куфара. Вдигнахме капака, най-отгоре бе портретът на Ботев, завит в хавлиена кърпа, а под нея — бойната готовност на войника. До самият си край редникът бе пазил униформата. Това е то българският дух, това бе моят баща.“
„Навъди се много учен свят, много инженери… Но го гледаш – триъгълен човек се пъхнал в квадратна дупка и хлопа…“
