Димитър Страшимиров (1868–1939) е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел. Роден във Варна, той посвещава труда си на националнореволюционното движение и създава някои от най-мащабните изследвания за българската история. Най-известен е с монументалния си труд „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), както и с изследванията „Любен Каравелов“ (1925) и „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929).
„Несъмнено, че основна причина за Априлското въстание бе историческата необходимост от премахване на турския феодализъм у нас.“
— „История на Априлското въстание“, том III, предговор.
„Прочее черкезките обири бяха случайността, чрез която се изрази обществената необходимост на времето, и в този смисъл те бяха главната непосредна причина за Априлското въстание.“
— „История на Априлското въстание“, том III, предговор.
„А тъкмо тия две обстоятелства – пробуждането на Русия и разбистрянето на политическите идеали у нас – трябва непременно да се имат пред очи, кога е дума за непосредствените причини на голямото Априлско въстание.“
— „История на Априлското въстание“, том I, глава „Международно становище“.
„Несъмнено, ние имахме един вековен враг, който като черно привидение бдеше над международния хоризонт и не даваше да изгрее оттам слънцето на нашия народен идеал – това бяха англичаните.“
— „История на Априлското въстание“, том I, глава „Международно становище“.
„Истината е най-добрият учител, най-доброто възпитание и най-добрият мотив за всичко високо в живота, и само истината е вечна.“
— Афоризъм на Страшимиров.
„Без Страшимировата история на Априлското въстание ние щяхме да знаем безкрайно по-малко за онези страшни и велики дни.“
— Оценка в съвременен обзор за въстанието.
„В душата на народа зрее нещо, което не се побира вече в старите форми; Априлското въстание е избухване на една дълго задържана стихия.“
— „История на Априлското въстание“, обобщаващи пасажи.
„Величието на Априлското въстание не е само в героизма, а и в страданието – в селата, които изгоряха, в хората, които загинаха, знаейки, че може би нищо няма да видят от плода на своята жертва.“
— „История на Априлското въстание“, страници за погромите.
„Нашият народ показа тогава, че умее не само да търпи, но и да се бунтува – и това е най-голямата му историческа заслуга.“
— „История на Априлското въстание“, заключителни съждения.
„Няма друга книга, която тъй пълно да е обхванала трагизма и величието на бунта от 1876 година, както „История на Априлското въстание“.“
— Съвременна оценка.
„Априлското въстание бе върховен израз не на едно партийно движение, а на народно отчаяние и народна надежда едновременно.“
— „История на Априлското въстание“, анализ на Страшимиров.
„За да се разбере Априлското въстание, трябва да се види не само как се е вдигнал народът, но и как е живял преди това.“
— Методологичен принцип от „История на Априлското въстание“.
„Народът не е декор в историята, той е неин главен герой.“
— Кредо на Страшимиров.
„Когато четем за изгорените села, ние не трябва да виждаме само цифри, а човешки съдби.“
— „История на Априлското въстание“, коментар към статистиките.
„Априлското въстание не успя военно, но успя морално – то принуди Европа да види българския въпрос.“
— „История на Априлското въстание“, заключителни пасажи.
„Ако героизмът на въстаниците бе по-малък, то и нашата историческа вина щеше да бъде по-голяма.“
— Морални разсъждения на Страшимиров.
„Историята не е само за да се гордеем, тя е и за да се срамуваме, когато трябва.“
— Афористична идея от методологичните бележки.
„Само истината е вечна; всичко друго в историята е преходно.“
— Афоризъм на Страшимиров.
„Априлското въстание е училище по история за всички поколения след него; който не го изучава, няма право да говори за България.“
— Приписван цитат за труда на Страшимиров.