Димитър Талев (1898–1966) е един от най-значимите български писатели и журналисти, роден в град Прилеп, Македония. Творчеството му е тясно свързано със съдбата на българите в Македония и отразява борбата им за национална идентичност, вяра и свобода през епохата на Възраждането. Най-известен е с монументалната си Преспанска тетралогия („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“), която го утвърждава като класик на българската литература и носител на Димитровска награда.
„Орелът лети към небето със свободни крила, а нашите крила са сковани и трябва да пречистим сърцата си от вража, гибелна отрова.“
— „Железният светилник“.
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“
— „Железният светилник“.
„Но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра.“
— „Железният светилник“.
„Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“
— „Железният светилник“.
„Като е чужд пастирът, той ще откара стадото в чужда кошара и ще го мълзи, ще го стриже без милост.“
— „Железният светилник“.
„Кои са по-добри от нас? Дали гърци, или турци, или власи, или сърби, или немци, или франки, или ингилизи? Те не са по-добри от нас, а ние не сме по-лоши от тех.“
— „Железният светилник“.
„Не е достоен за свобода, който не е готов да се жертвува за нея!“
— „Железният светилник“.
„Любовта към родината, към поробената родина, към нейната правда не може да има степени, не може да има граници, да се дели на драмове.“
— „Железният светилник“.
„Во секо нещо требва да има чест и човещина.“
— „Железният светилник“.
„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“
— „Железният светилник“.
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“
— „Железният светилник“.
„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“
— „Преспанските камбани“.
„Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.“
— „Самуил: Щитове каменни“.
„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка.“
— „Железният светилник“.
„Нам ни е нужно да бъдем всички заедно и на едно место. Да вървим по пътя, който ще ни събере, а не да търсим все нови пътища, които ни разединяват. Ние ще надвием, ако сме всички заедно.“
— „Железният светилник“.
„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?“
— „Железният светилник“.
„Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…“
— „Железният светилник“.
„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“
— „Железният светилник“.
„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“
— „Железният светилник“.
„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“
— „Гласовете ви чувам“.
„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.“
— „Железният светилник“.
„Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.“
— „Железният светилник“.
„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.“
— „Самуил: Пепеляшка и царският син“.
„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.“
— „Забраненият Талев – в. Македония 1927-1934 г.“.
„За свободата си ще се боря с всички сили.“
— „Преспанските камбани“.
„Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.“
— „Преспанските камбани“.
„Всяко царство, което се разделя, запустява.“
— „Илинден“.
„Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя.“
— „Илинден“.