„Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко бяха, И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.“

„Българският писател трябва да се сроди с народа, с неговите мисли, чувства, нужди и идеали.“

„Най-важното за поета е… да бъде син на своя народ и на своето време.“

„…един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“

„Аз пях за България, защото я обичах… аз прославях нейната божествено хубава природа… аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот… аз пях за нейните идеали, защото бяха свещени.“

„Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.“
(„Българският език“)

„Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.“
(„Аз съм българче“)

„Не се гаси туй, що не гасне!“

„О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.“
(„Опълченците на Шипка“)

„Чухме ги и подлудяхме и във сливнишкия дим като бесни полетяхме да умрем ил победим. И победата я взехме с бодила на наший щик! Враговете се слисаха и уплашени крещяха: Бежте! Българский войник!“

„Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.“

„На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…“

„Ний сме народа, за чест, свобода, за мила рода който знай да мре. Марш, марш с генерала наш – в бой да летим враг да победим.“