„Когато кьочеците играят, то турците ги гледат сладострастно, пъшкат, лигавят се, и хвърчат по Мохамедовия рай. Аз не зная нищо по-гнусаво“
„Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…“
„Когато се той [българският народ] освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.“
(вестник „Свобода“)
„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!“
(„Българи от старо време“)
„Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.“
„Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода.“
„Когато си недоволен от някого и когато не смееш да излезеш явно и да се бориш с него, то му напиши безименно писмо, изпсувай го, наговори му грубости и подлости, и твоето самолюбие ще бъде удовлетворено.“
„Един народ, който не е в състояние да облекчи своето положение и който не може да отстрани вредителните за него обстоятелства, той не е за нищо и за никакво.“
„Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово…“
„За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи – за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек.“
„Ние, българите, търсим пълна слобода, а дека има пълна слобода, там няма вражда и несогласия. Сърбин може да живее, както му е воля; грък да живее гръцки; а ромун – ромунски.“
„Ние търсим пълна слобода, слобода народна, слобода лична, слобода человеческа; който мисли също, що и ние мислиме, той е наш брат.“
„Ние своето не даваме и чуждото не щем; който желае да земе чуждо, той не ще и слобода, той не е слободен човек, а деспот.“
„Българите не търсят чуждото, но не дават и своето.“
„Тежко и горко на нашия народ, ако той чака свободата си от другиго; свободата не се подарява, тя се откупва със скъпа цена.“
„В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята за правата на човека и идеята за правата на народа.“
„Кръчмата е нашата учена академия, кавенето е наша гимназия, а чашката е наша библиотека.“
„Кой ни е крив за нашето незавидно положение? – Самите ние… от нашето подчинено положение, от нашата политическа смърт, от нашето гнуснаво възпитание и от нашето още по-гнуснаво образование.“ (формулировката варира по източници – смисълът е този)
„И лъжата има свой край, и маската се носи до едно време.“
„У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и по мустаките; а умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща.“
„Такава е човешката натура! Хората забравят всичко, даже и угризението на своята собствена съвест.“
„Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода.“
„Когато си недоволен от някого и когато не смееш да излезеш явно и да се бориш с него, то му напиши бези-менно писмо, изпсувай го, наговори му грубости и под-лости, и твоето самолюбие ще бъде удовлетворено.“
„Един народ, който не е в състояние да облекчи своето положение и който не може да отстрани вредителните за него обстоятелства, той не е за нищо и за никакво.“
„Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово…“
„За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи – за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек.“