Петър Стоянов Мутафчиев (1883–1943) е български историк-медиевист и византолог, редовен професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките. Роден в село Боженци, Габровско, той е един от най-авторитетните изследователи на българската средновековна история и на влиянието на Византия върху българската държавност и култура.
Официалния сайт на проф. Петър Мутафчиев https://petarmutafchiev.nbu.bg/, където могат да се проследят и основните моменти от живота и научната му дейност. Фотогалерия – линк
„Епохите на дълбоки обществени кризи или преломи са и време на повишен историзъм.“
— „Към философията на българската история. Византинизмът в средновековна България“, сп. „Философски преглед“, 1931.
„Близкото ни съседство с Византия начерта насоките на целия наш средновековен живот, нейното влияние върху ни определи и в държавно, и в културно отношение нашата историческа съдба.“
— Предговор към „Книга за българите“.
„Струва ни се, че отбелязаните основни черти на българската история се дължат главно, ако дори не и единствено, на влиянието на Византия.“
— „Към философията на българската история“.
„След като българите чрез християнството бяха застанали в кръга на византийската култура, тяхното държавно, социално и духовно развитие трябваше фатално да бъде насочено по пътищата, които самата Византия следваше.“
— „Към философията на българската история“.
„За живота на цели български покрайнини през течение на векове ние не знаем почти нищо.“
— „Към философията на българската история“.
„Още по-оскъдни са сведенията ни за вътрешните отношения на една или друга област, за социалните и духовни процеси, които са се извършвали там.“
— „Към философията на българската история“.
„Народът е носител на всичко здраво и жизнено в нашата история и в настоящето.“
— „За културната криза у нас“.
„Нашият физически и духовно тъй зрял народ, силен и бодър народ, в който има жизнена сила, удивително сцепление и издръжливост, такт, методичност.“
— „За културната криза у нас“.
„В нашата история има един дух на отрицание, който не е само разрушителен, но и творчески, защото подтиква към нови форми на живот.“
— „Поп Богомил и Свети Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история“.
„Богомилството е може би най-оригиналното явление в духовната история на българския народ.“
— „Поп Богомил и Свети Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история“.
„Ние сме народ, който рано е влязъл в голямата история и рано е бил принуден да плаща цената на това участие.“
— „Към философията на българската история“.
„Българската държавност още от самото начало е поставена между два свята – византийския и латинския – и това двойно напрежение определя нейната съдба.“
— „Към философията на българската история“.
„Историкът не може да остане безразличен зрител – още с избора на своите теми той заема страна.“
— Обзор „Петър Мутафчиев – високо и достойно присъствие в българската историческа мисъл“.
„Нашата историография дълго време беше доволна да преписва летописи; време е да се опита да мисли историята.“
— Публицистични бележки на Мутафчиев.
„Една история, която не ни кара да се замислим за настоящето, е мъртва книжнина.“
— Призив за „философия на историята“.
„Византинизмът не е само външна власт – той е и състояние на духа.“
— „Към философията на българската история“.
„И днес все още плащаме цената на онова, което някога сме приели от Византия – и добро, и зло.“
— „Към философията на българската история“.
Пред стария чинар в Охрид, 30-те години