Проф. Петър Чолов е български историк, специализиран в изследванията на хайдушкото движение и въоръжените чети през XIX век. Автор е на фундаменталния труд „Бойчо войвода“ (ВИС, 1972) и редица изследвания за организацията и ролята на четите в българското национално-освободително движение.
„Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“
— Приписвано в онлайн цитатници.
„Слушайте добре, запомнете го и го предавайте на децата си: България я има, защото имаше хора, които вървяха срещу страха.“
— Цитатни подборки за П. Чолов.
„Хайдутинът не е просто човек в гората. Той е човек, който отказва да приеме неправдата като съдба.“
— По трудовете му за хайдутството.
„От хайдутите насам българинът има един неизличим навик – да търси правото си не само в закона, но и в собствената си съвест.“
— Статии за хайдушкото движение.
„Горите не са били сцена за романтика, а за оцеляване. Хайдутите не са живели приказка, а тежък, кървав живот.“
— По текстове на Чолов за хайдушките чети.
„Всяка чета има своя вътрешен закон – не писан, а изживян в боя и лишенията.“
— Изследванията му за организацията на четите.
„Бойчо войвода не е самотен герой, а водач на хора, които са решили да направят свободата по-важна от живота си.“
— „Бойчо войвода“ (ВИС, 1972).
„Въоръжените чети през XIX век са училище по самоуправление – там се избира, спори, наказва и прощава, както в една малка държава.“
— „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“.
„Историята на четите е история на хора с имена и лица, не само на дати и операции.“
— Авторска позиция в публикации за неговите книги.
„Революционното движение в Балкана беше продължение на хайдушката традиция, но и нейно преодоляване – от личната вендета към общонародната борба.“
— Изследвания за връзката хайдутлук – комитетско движение.
„Хайдутинът е символ на свободата, но и на отговорността – към другарите, към селото, към България.“
— Онлайн подборки.
„Без хората от горите нямаше да има хора по комитетите. Едните подготвиха духа, другите – организацията.“
— Синтез от неговите студии.
„Най-страшното за всяка власт не е въоръженият човек, а свободният човек.“
— Приписван афоризъм.
„Паметта за хайдутите не трябва да е идеализираща, а честна – с техните слабости и с тяхната сила.“
— Предговори към издания за хайдушкото движение.
„Докато българинът пази в съзнанието си образа на войводата, ще му бъде по-трудно да приеме робството като нормално състояние.“
