Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

„И няма власт, на Бога приятна!“

„Аз не съм от фарисействующите политикани, аз направо вървя към целта си: когато видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасението на Отечеството, правя го, макар да е запретено от законите.“

„Когато едно поколение мине през училищата и в Македония се завъди местна интелигенция, тя сама ще почувствува нужда от политически права и ще назрее въпросът за освобождението и на тая българска област.“

„И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“

„Ако трябва да умрем, всички ще умрем под развалините на България!“

„Предателите на Отечеството не заслужават милост.“

„Не трябва да се освобождава никой народ; народите трябва да се освободят сами или да загинат.“

„Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!“

„И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство.“

„Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?“

„Ако не е вярно, че руското правителство, или руский автократ не желае да види Отечеството ни самостоятелно и голямо, защо бидоха повикани назад руските офицери, когато ний стояхме през една война с Турция или със Сърбия?“

„България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно „приятелство“ на официална Русия е вредително за нас“

„От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си.“

„… признавам, че България дължи своето политическо въздигане на жертвите на братский нам руски симпатичен народ. Тези чувства са силни у нас Българите, и както нас ще ги пазят и синовете ни; но те нямат нищо общо с чувствата ни към руското правителство, върху което добродушний руски народ няма ни най-малко влияние. Вие, г. Стоилов, експлоатирате тези ни чувства към руский народ за в полза на вашите комбинации с руското правителство!“

„Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа!“

„Ако окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи… някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават… Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време?“

„И тоя Димитровден бехме живи и честити да посрещниме и прекараме честито. Добре е такива светли народни празници да ги минуваш в Отечеството си, а особено под бащината си керемида. Весело ти е и е приятно. Димитров ден. Ще ли го срещнем и догодина в бащината си земя. О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земни ми живота, а не ма оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество…“