Стоян Михайловски цитати

Михайловски, Стоян Николов (Елена, 7.01.1856 – София, 3.08.1927) произхожда от стар, материално заможен, културно просветèн, с обществена и родолюбива деятелност род. Неговият баща – Никола Михайловски, е виден гражданин, учител и книжовник във времето на Възраждането и след Освобождението. Чичо му – митрополит Иларион Макариополски, е водач в борбата за самостоятелна българска църква. Стоян Михайловски учи в Елена и във Велико Търново. През 1872 завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. Учител е в Дойран. Участва в борбите за национално освобождение. След 1875 е студент в Université Bouches de Rhône, Юридически факултет, Екс ан Прованс, Франция, прекъсва образованието си поради Освободителната война и завършва през 1883. След Освобождението работи като адвокат и съдия в Свищов, главен редактор на в. „Народний глас“ (1880, Пловдив), учител, висш чиновник, преподавател по френски език в Юридическия (1892–1894) и Историко-филологическия факултет (1897–1899) и доцент по всеобща литературна история (1895–1899) в Софийския университет. Дописен (1892) и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество.

Михайловски е активен общественик – председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ ВНС (1886–1887), VІІІ ОНС (1894–1896), ХІІІ ОНС (1903–1908) и политик, последователен антимонархист. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (1904) е подведен под съдебна отговорност и осъден условно. Поради остротата на сатиричното си писане трудно намира издатели. Често е уволняван от работа, защото безкомпромисно следва истината, убежденията и принципите си. Печата в „Периодическо списание на БКД“, но най-вече в сп. „Мисъл“, в което е и един от редакторите. Изтощен от обществени, политически и нравствени борби, след 1905 се оттегля от света. Изоставен и забравен от българското общество, остатъка от силите си насочва към религиозен живот и мислене. До смъртта си печата най-вече в „Църковен вестник“. Автор е на текста на известния химн „Върви народе възродени“.

Стоян Михайловски е автор на повече от 15 книги. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми.

източник: dictionarylit-bg.eu; линк

„В царството на тиквите кратуната е цар.“
— афоризъм, „Книга на злочестия“

„За да те мразя, трябва да престана да те презирам.“
— афоризми, „Книга на злочестия“.

„Само баща и майка знаят да прощават. Другите хора забравят.“
— афоризми.

„Поквареният човек се опитва понякога да играе роля на свободен човек, но напразно!“
— „Книга на злочестия“.

„Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.“
— „Книга на злочестия“.

„Правова държава не е оная, гдето правата са написани само на бяла хартия – а оная, гдето правата са били предварително написани в сърцата.“
— „Книга на злочестия“.

„Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.“
— „Книга на злочестия“ – за държавността и морала.

„Без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода.“
— „Книга на злочестия“.

„Демократическата свобода не се усвоява, а се насажда полека-лека в духовете; учи се.“
— „Книга на злочестия“.

„Знанието е последен фазис и стадий на един мъчителен поход.“
— „Книга на злочестия“.

„Злото е бързоходно, защото слиза; а доброто е бавничко, защото се изкачва.“
— афоризъм, цитиран и като „мисъл на деня“.

„Светът не е поправим, но човекът е поправим.“
— афоризми, цитирани в съвременни подборки.

„– Какво ти сторих? – Ти ми пречиш! Умри! – Че как ти преча? – Светиш!…“
— епиграма от Стоян Михайловски („Книга на злочестия“)

„Когато светът ти казва, че си луд, огледай света.“
— афоризъм, вървящ в популярните подборки.

„Който не е готов да страда за идеите си, няма идея, а прищявка.“
— афоризъм в съвременни подборки.

„Книгите са оръжие на свободния дух.“
— приписван цитат, вървящ в образователни сайтове.

„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви…“
— стих от „Химн на светите братя Кирил и Методий“, написан от Стоян Михайловски (1882), превърнал се в училищен химн.