„Дела трябват, а не думи.“
до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

„Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.“

„Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.“

„Интригата спира хода на народната работа.“
до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

„Народната работа стои над всичко.“
до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“
до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате“

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. „
до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.

„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.“
до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“
до Л. Каравелов, 25.VII.1872

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“

„Не искаме нищо чуждо,но нашето не си го даваме!“

„Без революция сме загубени во веки веков.“
до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

„Или с нас и народа,или ще ви пратим при черните души!“

„Всичко се състои в нашите задружни сили.“

„Всекиму ще се държи сметка за делата.“

„Времето е в нас и ние сме във времето.“
 до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

„Днешният век е век на свободата.“

„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму. „

„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“

„Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия. Никой не ще противостои срещу стихията на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.“

„Трябва да се жертва всичко, па и себе си.“
до орханийци, 29.I.1872 г.

„Предателите трябва да се убиват.“
до сливенци, лятото на 1871 г.

„Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.“
до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.

„Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.“
до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

„За отечеството работим – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.“

„Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“

„Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица“
до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.

Дързост и постоянство!

„Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.“
до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.

„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.“
до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“

За враговете на демокрацията и републиката — смърт!
из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3

„Всички зависят от вишегласието.“

„Отговорност към обществените средства“

„Строга и редовна отчетност.“

„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.“

„Както речат повечето игроводи, така ще играем.“

Бързата работа ялова излиза.
до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

„Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.“
до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.

„Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!“
до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“
до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

„На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.“
 до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.

„Най-много са виновни чорбаджиите.“
до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

„Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.“
до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

„Ние гоним царя и неговите закони.“

„Трябва да се съобразите със закона.“
до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.

Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.
до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“
до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.

„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“
до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.

„Строга революционна бдителност.“

„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!“

„Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора – след една глава?“
до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

„Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.“
до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.