Асен Николов Николов е български офицер, достигнал чин генерал-майор — командир на 12-а пехотна дивизия на Македонския фронт през Първата световна война, а по-рано и на редица пехотни полкове през Балканската и Междусъюзническата война.
Ранни години и военно образование
Асен Николов е роден на 15 май 1867 г. в Търново. През 1885 г. завършва Военното училище в София и на 6 септември е произведен в чин подпоручик, назначен на служба в 3-ти пехотен бдински полк. Като младши офицер участва в Сръбско-българската война (1885), сражавайки се при Трън, Сливница и Пирот.
Между войните — служебно израстване (1886–1912)
От 1886 г. служи във Военното училище в София. На 18 юли 1887 г. е произведен в чин поручик, а от 1888 до 1901 г. е ротен командир в 3-ти пехотен бдински полк — междувременно, на 2 август 1891 г., става капитан, а през 1900 г. преминава щаб-офицерски курсове. Майор е от 1903 г., подполковник — от 31 декември 1906 г. През 1908 г. е назначен за началник на 31-во полково окръжие, а през 1911 г. поема командването на 19-и пехотен шуменски полк.
Балканска и Междусъюзническа война (1912–1913)
Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като командир на 3-та дружина от 34-ти пехотен троянски полк, сражавайки се при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. През 1913 г. е назначен за командир на новоформирания 70-и пехотен полк, а на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник. Същата година става началник на 4-та преславска дивизионна област. В периода 1913–1915 г. отново командва 19-и пехотен шуменски полк.
Първа световна война (1915–1918)
От септември 1915 г. командва 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която превзема град Зайчар. От май 1917 до септември 1918 г. е командир на 12-а пехотна дивизия, воюваща на Македонския фронт — на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. От септември 1918 г. поема командването на 2-ра пехотна тракийска дивизия, сражавайки се при Велес, Щип и Куманово, а от октомври до декември същата година е началник на 4-та преславска дивизионна област. Уволнен е от служба на 16 декември 1918 г.
Семейство и смърт
Женен е за Милана Стоянова от Русе — сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов; негова внучка е оперната певица Милкана Николова, живееща и работеща във Виена. Според Wikipedia, генерал-майор Асен Николов умира на 18 април 1929 г. — независим извор (блог „Старо Търново“) посочва само годината 1928 в заглавието си, без по-точна дата.
Памет
В квартал Люлин 9 в София има улица „Генерал Асен Николов“ — вероятно, но не потвърдено на 100%, наречена на него (не бе открит независим извор, изрично свързващ улицата с точно това лице). Не бяха открити паметник, паметна плоча или книга, посветена специално на него.
Източници
- Уикипедия – Асен Николов (генерал-майор)
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 3 и 4
- Недев, С. – Командването на българската войска през войните за национално обединение
- Старо Търново (блог) – Генерал-майор Асен Николов Николов (04.05.1867-1928)