Майор Аврам Иванов Гуджев е опълченец-поборник и български офицер, участник в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877–1878) и Сръбско-българската война (1885), в която командва Западния корпус при отбраната на Сливница.
Произход и постъпване на военна служба
Роден е през 1851 г. в Бесарабия, в семейство, изселило се от Сопот в Руската империя през 1829 г. Учи в Болградската гимназия, а на 3 април 1870 г. постъпва войник в 59-и пехотен Люблински полк в Одеса, след което е юнкер в Одеското военно училище. Завършва го на 13 юли 1875 г. със звание прапоршчик и е назначен в 54-ти пехотен Мински полк в Кишинев. Заедно с други офицери подписва писмо до българските революционери в Браила и Кишинев, изразяващо готовност да напуснат руската армия и да се включат в освобождението на България.
Сръбско-турската и Руско-турската война (1876–1878)
През Сръбско-турската война (1876) участва като доброволец в Руско-българската бригада на генерал Михаил Черняев, сражавайки се при Зайчар, Гредетин, Брестовичка баня и Алексинац-Бабина глава, за което е награден със сребърен сръбски медал „За храброст“. В Руско-турската война (1877–1878) е опълченец, младши офицер във II рота на почетния пеши конвой, а по-късно ротен командир в VI, IX и V опълченска дружина — създава дружинната оръжейна работилница и участва заедно със Стефан Кисов в превода на руските военни устави на български. Ранен е в лявото рамо при Шейново, но продължава да се сражава в първите редици до предаването в плен на армията на Вейсел паша. На 28 декември 1877 г. е произведен в поручик.
Сръбско-българската война (1885)
След Освобождението остава на служба в новосформираната българска армия и става един от строителите на Българската земска войска, служейки във II кюстендилска и XXIII русчушка пехотна дружина. След отзоваването на руските офицери през септември 1885 г. е назначен за командир на II пехотен струмски полк. В Сръбско-българската война командва Западния корпус, участва в отбранителното сражение при Сливница (5–7 ноември), а на 8 ноември поема дясната колона в настъплението — по-късно взима участие в овладяването на Цариброд и Пирот. За проявената храброст и командирски качества е награден с орден „За храброст“ III степен.
Участие в преврата и последни години
След войната е командир на IV пехотна дивизия и VI пехотна Сливенска бригада. Майор Гуджев участва в Деветоавгустовския преврат от 1886 г. срещу княз Александър Батенберг, полагайки клетва за вярност към временното правителство. След провала на контрапреврата е арестуван, а по-късно емигрира в Румъния, където се включва в революционния комитет на офицерите-емигранти и участва в подготовката на русофилските бунтове в Русе и Силистра. След неуспеха им се установява в Русия, където постъпва на служба в Генералния щаб на руската армия в Москва — там умира на 8 април 1895 г.
Източници
- Уикипедия – Аврам Гуджев
- Bgsleda.com – Аврам Гуджев – героят в три войни