Данаил Христов Попов е български национален революционер, един от най-близките съратници и доверени лица на Васил Левски и ключова фигура в изграждането на Вътрешната революционна организация.
Роден е на 1 януари 1840 г. в Плевен, в семейството на свещеника поп Христо, известен сред плевенчани като поп Хино; родът му води началото си от село Червен бряг, откъдето се преселва в Плевен през първите десетилетия на XIX век. Като млад работи в печатницата на Георги Раковски в Букурещ, а срещите с Раковски силно го повлияват и го насочват окончателно към революционната кауза.
По-късно се установява в Галац и Турну Мъгуреле, занимава се с търговия и оръжеен бизнес и постепенно се превръща във важен организационен и финансов център на българската емиграция. През 1866 г. става член на Тайния български централен комитет (ТБЦК) и активно участва в подготовката на бунтовни чети.
С негово съдействие се организират и финансират четите на Филип Тотю и Панайот Хитов през 1867 г., както и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.; по-късно подпомага и въоръжаването на част от четниците на Христо Ботев през 1876 г. От дома му в Турну Мъгуреле Левски тръгва към България през 1869 г., а Данаил Попов му служи като основна връзка с емиграцията.
Най-голямата заслуга на Данаил Попов е участието му в изграждането на Вътрешната революционна организация в периода 1868–1872 г. По негова идея Левски създава в бащината си къща в Плевен Плевенския частен революционен комитет, смятан за първия местен комитет в страната и начало на мрежата от вътрешни комитети. През 1869 г. в Турну Мъгуреле, заедно с Левски, Христо Иванов – Големия, Иван Македончето и други, основават Турнумъгурелския частен революционен комитет, чийто председател става Данаил Попов.
Той изработва печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и разработва заедно с Левски първите пароли, шифри и псевдоними за тайната кореспонденция; почти цялата писмена връзка на Апостола с емиграцията минава през него. В писмо до Попов от 30 април 1871 г. Левски пише прочутите думи: „Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва“, което е свидетелство за голямото му доверие и за съвместната им отговорност пред делото.
Съвременниците и по-късните изследователи го определят като „първата ръка на Апостола“ и „един от главните стълбове на революционното дело вън от България“. След Освобождението продължава да живее в Турну Мъгуреле; умира на 12 април 1909 г. и е запомнен като изтъкнат представител на националноосвободителното движение.
Източници:
– „Данаил Попов“, Уикипедия.
– „Данаил Христов Попов (1840 – 1909)“, Община Плевен.
– „Революционер Данаил Попов“, historyofbg.com.
– „На 1 януари в Плевен е роден Данаил Попов – революционер и съратник на Васил Левски“, Darik.bg.
– „Данаил Попов – революционер“, БТА.
– „На 1 януари 1840 г. в Плевен е роден Данаил Попов…“, Pleven za Pleven.
– „Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 30.04.1871“, Уикиизточник.
– „Из преписките на Данаил Христов Попов до Захари Стоянов (1886)“, БГ Наука.
– „150 години безсмъртие за Апостола… и 183 години от рождението на Данаил Попов“, vasillevski.org.
– Кратки енциклопедични бележки и библиографски справки.
Други статии за Данаил Попов
Данаил Попов – „първата ръка“ на Апостола
Данаил Хр. Попов- повече от биография – реферат
Из преписките на Данаил Христов Попов до Захари Стоянов през 1886 г.
паметник на Данаил Попов в Плевен
източник на изображението: в-к Плевен, бр. 3 (27), год. III, 11 май 2016