Димитър Гешов е български офицер, достигнал чин генерал от пехотата — командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия по време на Балканската и Междусъюзническата война, наречен от историци „един от забравените български герои“.
Ранни години и военно образование
Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Освободителната Руско-турска война (1877–1878) като доброволец в 55-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г., завършва Одеското военно училище и служи в Орханийска № 11 и Свищовска № 15 пеша дружина.
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е ротен командир в 11-а рота от 3-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот. През 1890 г. е назначен за помощник на главния ревизор в Министерството на войната, по-късно командва 3-ти пехотен резервен полк. На 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник, командва 4-ти пехотен плевенски полк, а след това е назначен за командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
Балканска война (1912–1913)
Командва бригадата си, а от 24 декември 1912 г. поема цялата 2-ра пехотна тракийска дивизия. На 21 октомври 1912 г., в боевете на връх Средногорец, при опит на трикратно превъзхождащите турски сили да обходят 21-ви средногорски полк, полковник Гешов прави точна тактическа преценка и заповядва навременно изтегляне, избягвайки обкръжение на българските войски.
Междусъюзническа война (1913) и Първа световна война
При Удово разгромява сръбски части и прекъсва комуникацията между сръбските и гръцките войски. В тридневната битка при Криволак (19–21 юни 1913 г.) разбива цялата сръбска Тимошка дивизия (4 пехотни полка) — за това отличие на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата световна война продължава да командва 2-ра дивизия, а от 11 септември 1916 до декември 1917 г. командва 1-ва българска армия на Битолския фронт в Македония. Награден е с турски медал „За бойни заслуги“ (1916), орден „Меджидие“ и сребърен орден „Лиякат“ (1917). На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 г. по здравословни причини напуска фронта, лекува се в Мюнхен, а на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса. Умира на 8 януари 1922 г. в София. Женен, с едно дете. Според съвременен коментар, въпреки заслугите си, генерал Гешов остава без паметник — нито в родния му Свищов, нито другаде.
Източници
- Уикипедия – Димитър Гешов
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 1 и 2
- Красиво Габрово – Генерал Димитър Гешов – патриот и воин в служба на България
- Otbrana.com – 101 години от паметния бой на връх Средногорец
- Zlatograd.com – 105 години: Победата при Криволак