Генерал Иван Константинов Сарафов е сред малцината български военачалници, преминали през три различни армии и четири войни — опълченец в Освободителната война, полкови и дивизионен командир в българската армия през Балканската война, и генерал-лейтенант в руската армия през Първата световна война. Пътят му минава през преврата срещу княз Александър Батенберг, емиграция в Русия и завръщане в редовете на Деникинската армия.
Произход и образование
Иван Сарафов е роден на 23 март 1856 г. в Търново, в семейството на търговеца Константин Сарафов. Брат е на политика и дипломат Михаил Сарафов и на лекаря д-р Георги Сарафов — по-късно главен лекар на българската армия и кмет на София; според други извори има и трети брат, Стефан, лекар и дарител. Завършва Търновското класно училище, а през 1876 г. — VI клас на гимназията в Загреб.
Руско-турска освободителна война
През 1876 г. постъпва доброволец в Руската армия и участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като опълченец в X дружина на Българското опълчение, в чин унтер-офицер и командир на взвод. През 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса и на 12 април същата година е произведен в подпоручик от Руската армия. Служи последователно в милицията на Източна Румелия и във войската на Княжество България.
Сръбско-българска война и емиграция
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 8-и пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. На 9 август 1886 г. участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг, след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург.
Служба между войните
От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. командва 10-и пехотен родопски полк. На 30 декември 1903 г. е назначен за командир на новосформираната VIII пехотна тунджанска дивизия — длъжност, която заема до 1908 г. Служи и като началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия.
Балканската и Междусъюзническата война
По време на Балканската война (1912 – 1913) е вече в чин генерал-майор и командва 3-та пехотна балканска дивизия, отличила се при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на българската армия през 1913 г.
Първата световна война
Със започването на войната постъпва в Руската армия, като от 1 юли 1915 г. командва последователно 103-та и 101-ва пехотни дивизии, а по-късно и 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запас през 1917 г., а между 1919 и 1920 г. командва корпус и дивизия в армията на ген. Антон Деникин. След това се завръща в София, а на 5 август 1920 г. преминава в опълчението.
Смъртта на генерал Сарафов
По независещи сведения (извън Уикипедия, която не съобщава дата) генерал Иван Сарафов умира на 24 ноември 1935 г. Посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ I степен с мечове — рядко отличие, присъждано на едни от най-заслужилите военачалници.
Източници
- Уикипедия – Иван Сарафов
- Блог „Старо Търново“ – Генерал-майор Иван Константинов Сарафов
- OFFNews.bg – 78 години от смъртта на генерал Иван Сарафов
- My Varna – Генерал Иван Константинов Сарафов