Генерал-лейтенант Иван Луков е български офицер от генералщабното ведомство, дипломат и военен ръководител — началник-щаб на действащата армия през по-голямата част от Първата световна война и командир на Втора армия в края на конфликта. Не бива да се бърка с по-известния генерал Христо Луков, различна личност от същия период.
Произход и образование
Иван Цонев Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. През 1891 г. завършва Военното училище в София и е зачислен в 20-и пехотен добруджански полк. От декември 1891 г. служи и във флота, а през август 1894 г. е назначен за оръжеен офицер в 8-и брегови пехотен полк.
Военно образование и дипломатическа служба
Преминава Курса за подготовка на офицери от генералния щаб в София (1895 – 1897), като по това време е и помощник-командир на рота в 15-и пехотен полк. През 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург и е разпределен в генералния щаб (август 1901 г.). Служи като щабен офицер в 6-а бдинска пехотна дивизия (1902), а от август 1903 г. оглавява 2-ра пехотна бригада от 4-та преславска дивизия; през 1904 г. е началник-щаб на бригада във Варна. През 1905 г. участва във френски военни маневри като член на българска военна делегация, а от декември същата година е военен representител на България в Париж, а от декември 1907 г. — в Санкт Петербург.
Балканските войни (1912 – 1913)
По време на Балканските войни е началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, воювала при Селиолу, Люлебургас и Чаталджа. След войните е член на делегацията за примирие с Турция и председателства сръбско-българската гранична комисия по установяване на новите граници.
Първата световна война
На 7 септември 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел на щаба на армията, а от 1 септември 1916 г. е началник-щаб на действащата армия — длъжност, в която координира операциите срещу Румъния и отбранителните действия на Македонския фронт. От декември 1917 г. поема командването на Втора армия. Участва в делегацията за примирие в Солун (29 септември 1918 г.), след което на 10 октомври 1918 г. отново е назначен за началник-щаб на действащата армия.
Награди и международно признание
За дългогодишната си служба и дипломатическа дейност генерал-лейтенант Иван Луков е удостоен с общо 17 ордена от България и пет чужди държави — Германия, Австро-Унгария, Франция, Русия и Османската империя, сред които германският „Железен кръст“ и австро-унгарският орден „Леополд“ — рядко по своя обхват международно признание за български офицер от този период.
След войната и смъртта
След войната оглавява комисия, разглеждаща клаузите на мирния договор. Уволнен е от армията на 27 октомври 1919 г., след което се занимава с обществена и политическа дейност — член на „Народен сговор“ и на Лигата за правата на човека, председател на Дружеството на запасните офицери. Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София. Наличните извори не съдържат сведения за неговото семейство.
Източници
- Уикипедия – Иван Луков
- Вестник „Трета Възраст“ – Генерал-лейтенант Иван Луков – доблестен български воин
- Pan.bg – Роден е генерал-лейтенант Иван Луков (1871 – 1926)
- RodBG – Генерал-лейтенант Иван Луков – доблестен български воин
- Patrioti.net – На 17 април 1926 г. умира генерал-лейтенант Иван Луков