Генерал-майор Георги Иванов е български офицер от пехотата, преминал целия си служебен път в редовната армия — от млад ротен командир на фронта през Първата световна война до флигел-адютант на цар Борис III, военен дипломат и висш щабен началник в годините след Деветосептемврийския преврат. Служебният му път обхваща близо четири десетилетия, свързани с два прелома в българската военна история.
Произход и образование
Георги Христов Иванов е роден на 3 декември 1894 г. в Казанлък, тогава в Княжество България. На 12 март 1916 г., в разгара на Първата световна война, завършва Военното на Негово Величество училище и е произведен в чин подпоручик.
Първата световна война
Веднага след дипломирането си е назначен на служба в 56-и пехотен полк като командир на рота. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас, съгласно заповеди на Министерството на войната от 1921 г. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. По-късно служи и в 23-ти пехотен шипченски полк, както и в 12-а пехотна дружина.
Между двете световни войни
Кариерата му преминава последователно през чиновете капитан (30 януари 1923 г.) и майор (31 октомври 1930 г.). Същата 1930 г. завършва Военна академия и е назначен на служба в Щаба на армията. През 1931 г. служи в ШРБЕК, а от 1932 г. е началник на секция в Щаба на армията. На 26 март 1934 г. е произведен в чин подполковник и от същата година става флигел-адютант на цар Борис III — длъжност с пряк достъп до монарха, поверявана само на доверени офицери. През 1935 г. е назначен за военен аташе в Атина, но същата година, съгласно министерска заповед № 39, е уволнен от служба.
Завръщане на служба и висши длъжности
На 30 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, а на 6 май 1943 г. — в чин генерал-майор. От 12 септември 1944 г. до 17 януари 1946 г. е началник на Школата за запасни офицери. След това поема Пехотния отдел в Щаба на войската, а през 1947 г. е назначен за началник на бойната подготовка в Щаба на войската — длъжност, която заема до уволнението си от служба през 1949 г.
Наличните извори, включително Уикипедия, не съдържат данни за датата или обстоятелствата на смъртта на ген. Георги Иванов; последната документирана служебна дата е 1949 г.
Източници
- Уикипедия – Георги Иванов (генерал-майор)
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г., т. 3 и 4
- Presstv.bg – На тази дата в Казанлък и региона