Николай Григориевич Столетов е руски офицер, генерал от пехотата, командир на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Под неговото ръководство новосформираните български дружини се превръщат в бойна сила, изиграла ключова роля при Стара Загора и в героичната отбрана на Шипченския проход.
Ранни години и военно поприще
Столетов е роден на 13 ноември 1831 г. във Владимир, в семейството на местен търговец. Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и получава научна степен кандидат на математическите науки, преди да се насочи окончателно към военното поприще. Постъпва доброволец в Руската армия и участва в Кримската война (1853 – 1856), като се проявява при отбраната на Севастопол и в Инкерманското сражение. Завършва Николаевската военна академия, служи под командването на бъдещия военен министър Дмитрий Милютин и участва в Кавказката война.
Средна Азия и назначаването начело на опълчението
През 60-те години на XIX век Столетов играе активна роля в руските завоевания в Средна Азия — основава град Красноводск като началник на Закаспийския отряд и ръководи научна експедиция по старото корито на Амударя. Достига военно звание генерал-майор. С избухването на Руско-турската война през 1877 г. е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение, придадено към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Стара Загора и Шипка
Столетов повежда опълчението в тежките боеве при Стара Загора, а малко след това е назначен за командир на Шипченския отряд, съставен от Българското опълчение и Габровския отряд. През август 1877 г. лично ръководи защитата на Шипченския проход срещу настъпващата Западна османска армия — едно от най-драматичните сражения на войната, в което малобройният гарнизон удържа позицията до пристигането на подкрепления. По-късно е заменен на прохода от генерал-лейтенант Фьодор Радецки, но остава начело на руския авангард при зимното преминаване на Стара планина и участва в решаващата Шейновска битка.
Последни години
За заслугите си по време на войната е награден с орден „Свети Георги“ IV степен, орден „Свети Владимир“ I степен и орден „Света Ана“ I степен. След Освобождението е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан, а по-късно продължава да заема висши военни длъжности в Русия, като достига чин генерал от пехотата и става член на Държавния съвет. Николай Столетов умира на 27 юни/10 юли 1912 г. в Царское село.
Памет
Столетов е обявен за почетен гражданин на Габрово. На негово име са наречени връх в Стара планина, две села, булевард в София, както и улици в Стара Загора, Добрич, Варна, Ловеч, Плевен, Сливен, Казанлък и Пловдив.
Източници
- Уикипедия – Николай Столетов
- Освободителната война 1877 – 1878 – Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 166