Генерал от пехотата Никола Иванов е български офицер, началник на Щаба на войската, военен министър (1896 – 1899) и командир на Втора българска армия през Балканските войни. Остава в историята като ръководител на обсадата и превземането на Одринската крепост през март 1913 г. — операция, включила новаторски за времето си тактики, предхождащи практики от Първата световна война.
Произход и образование
Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а сред учителите му са Ботьо Петков и Иван Вазов; в младежките си години познава лично и Христо Ботев. Продължава образованието си в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (1875 – 1877), където изучава френски, турски и български. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) майка му е убита от башибозук — събитие, което по думите на биографите му затвърждава решението му да посвети живота си на военното поприще. Постъпва като доброволец в Командата на волноопределящите се в Пловдив, а през 1878 г. — във Военното училище в София, което завършва в първия му випуск през 1879 г. (произведен в чин подпоручик на 22 май същата година). Служи като младши офицер в Източнорумелийската милиция (1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини), а от 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
Военна кариера и военен министър
Участва в Съединението през 1885 г. и на 9 септември същата година е произведен в чин капитан, назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд. По време на Сръбско-българската война е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд и участва в боевете при Пирот (14 – 15 ноември). След войната е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг (1886), после началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887, майор от 1 април същата година). Последователно командва 10-и пехотен полк (1888), е началник-щаб на 4-та бригада (1889) и на 4-ти конен полк (1890), подполковник от 2 август 1891 г. От 10 май 1894 до 29 ноември 1896 г. е началник на Щаба на войската (полковник от 12 август 1895 г.). От 29 ноември 1896 до 30 януари 1899 г. е военен министър в правителството на Константин Стоилов, като договаря връщането в българската армия на офицерите, емигрирали в Русия след политическата криза от 1886 – 1887 г.
Командване на дивизии
Командва 4-та пехотна преславска дивизия (1899 – 1903) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903 – 1907), произведен в чин генерал-майор на 15 ноември 1900 г. От 1907 г. е началник на 2-ра военноинспекционна област. На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването на цар Фердинанд в България, монархът произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант — Иванов е сред тях и това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието се дава на действащи, а не само на запасни офицери.
Балканските войни и обсадата на Одрин
От септември 1912 до юли 1913 г. командва Втора българска армия (122 726 души, 8 подсилени бригади), назначена за тази задача близо седем години преди войната. Одринската крепост, модернизирана от германски инженери между 1909 и 1912 г., е смятана за непревземаема — защитавана е от около 60 000 турски войници с 524 оръдия под командването на 55-годишния Мехмед Шукри паша. Първите боеве са на 9 октомври 1912 г. при с. Юруш (6 – 7 км от крепостта), последвани от тежки сражения на 16 октомври (над 1100 български жертви) и на 25 – 27 октомври за Картал тепе и Папаз тепе (над 1300 жертви); обсадата е официално обявена на 14 – 15 ноември 1912 г., а артилерийският обстрел започва на 21 януари 1913 г. Иванов настоява за изненадваща атака от самото начало на кампанията, вместо продължителна обсада с изтощителен артилерийски обстрел, и лично коригира пропуски в Директива № 21 от 10 март.
Решителният щурм започва с артилерийска подготовка от 13 ч. на 24 март 1913 г., последвана от пълна тишина при пехотната атака в 4 ч. през нощта на 25 март — постигната изненада — и т.нар. „огневи вал“, подвижен артилерийски обстрел пред настъпващата пехота, който по-късно намира широко приложение в тактиките на Първата световна война. В Източния сектор, командван от генерал Георги Вазов, за по-малко от два часа частите превземат 12-километрова отбранителна линия през позициите Маслак, Сапунджилар, Ескикомлук, Пачаджилар, Мезартепе и Демиркапия. Атаката включва и прикриващи маневри за заблуда на Шукри паша. За 30 часа боеве българските войски губят 1308 убити (26 офицери) и 6128 ранени (81 офицери), а турската страна — над 50 000 пленени войници, 800 офицери, 10 генерали, 10 знамена, 612 оръдия и 20 картечници. Шукри паша е заловен около 10 ч. на 26 март при форт Хадърлък от гвардейците на полковник Мархолев под командването на ротмистър Филипов — противно на разпространената легенда, той не предава сабята си лично на цар Фердинанд, а получава сабя от него по-късно като признание за проявената храброст; сам признава, че щабните му офицери прострелват собствените си коне, за да не бъдат конфискувани от българите. България задържа Одрин четири месеца — победата остава най-голямото постижение на българската армия в Балканската освободителна война. По време на Междусъюзническата война армията на Иванов води тежки боеве срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, включително битката при Кресненското дефиле — последният му значим боен епизод. На 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира, а на 7 август 1913 г., след примирието, е уволнен от армията.
Между войните и смъртта
През Първата световна война остава в запаса, изявявайки се като общественик и публицист; избран е за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. Автор е и на двутомен труд „Балканската война 1912 – 1913 г.“ (1924 – 1925). На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата. Награден е с орден „За храброст“ II и IV степен, руски орден „Св. Ана“ с брилянти, италиански орден „Италианска корона“, френски „Почетен легион“ и германски орден „Пруска корона“, сред други чуждестранни отличия. Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.
Източници
- Уикипедия – Никола Иванов (генерал)
- Chr.bg – Генерал Никола Иванов – владетелят на Одрин и военното чудо в Балканската война
- БНР – Героят от Одрин – генерал Никола Иванов