Георги Дългия е български хайдутин от XIX век, роден около 1840 година в Оризари — село в Кочанско, Македония. Името му е документирано в описите на хайдутите като четник при трима от най-известните войводи на епохата.

По произход той произхожда от Кочанско — район с развита хайдушка традиция, от който са излезли и други видни четници. В хайдутите влиза в млади години и скоро става четник при Панайот Хитов — войводата, прекосил Балкана с прочутата си чета от 1867 година, и един от стълбовете на хайдушкото движение в Централна България.

Прозвището „Дългия“ подсказва физическа особеност — висок ръст, характерен детайл, с който народната памет е запазила образа му. Такива прозвища в хайдушките среди са трайни и точни: те отразяват онова, което другарите виждат всеки ден.

Освен при Панайот Хитов, Георги Дългия е четник и при Никола Аджема и при Филип Тотю — две от ключовите фигури на въоръженото движение в Тракия и Централния Балкан от 1850-те и 1860-те години. Тази принадлежност към три различни дружини показва четник с опит и доверие от страна на няколко войводи едновременно.

Краят на Георги Дългия настъпва в сражение с турските войски по време на хайдушката кампания с четата на Филип Тотю през 1863 година. Загива в бой — съдбата, която повечето хайдути от онова поколение намират именно така.

Животът на Георги Дългия е кратък, но плътен: роден около 1840 г., загинал около 1863 г., той е прекарал по-голямата си част от зрелите години в хайдутстване с три от най-значимите дружини на времето. В регистрите на хайдутите остава като войник на движението, а не като самостоятелен войвода — но именно такива хора са гръбнакът на всяка чета.

Източници

• Уикипедия, „Списък с български хайдути“.
• Academia.edu, „Панайот Хитов — Как станах хайдутин“.
• Уикипедия, „Бойчо войвода“ — контекст за четническото движение.