Георги Попгеоргиев Данчов, известен като Зографина, е български художник, революционер, литограф, фотограф и общественик, роден на 27 юли 1846 година в Чирпан. Още като ученик в чирпанското Синьо школо проявява силен интерес към рисуването и започва да украсява преписваните жития на светци, а на четиринадесет години постъпва като чирак при известния зограф Алекси Атанасов в Станимака. Заедно с майстора си работи по изписването на стенописи в Араповския манастир „Св. Неделя“, а малко по-късно започва и самостоятелна работа като иконописец и художник.

През 1865 година заминава за Цариград, където в литографското ателие на Исарион изучава литографска техника, а успоредно с това усвоява и тънкостите на фотографията. Това обучение го превръща в един от ранните български светски художници, които съчетават възрожденската зографска традиция с новите техники на литографията и портретната живопис. Още през 1867 година Найден Геров му поръчва серия от 19 картини с български носии, сватби и битови сцени, представени на изложба в Московския университет, а същата година Данчов създава и известния си автопортрет.

Годината 1869 е повратна в живота му, защото тогава в Чирпан се запознава с Васил Левски и става един от верните му съратници. На 24 май 1869 година Апостолът отсяда в дома му, където основава Чирпанския частен революционен комитет, а за негов председател е избран именно Георги Данчов. Данчов създава и таен шифър за комуникация между комитетите, а след залавянето на Левски се включва в опитите за неговото освобождаване, които обаче завършват без успех.

Заради участието си в революционното движение Георги Данчов е арестуван през 1873 година и осъден на доживотно заточение в Диарбекир. Дори в изгнание той не прекъсва художествената си работа и създава литографии и портрети, сред които „Русалки“ и изображения на свои съзаточеници. През 1876 година успява да избяга от заточението и да достигне Русия, а по време на Руско‑турската война се включва в Българското опълчение.

След Освобождението Георги Данчов се установява в Пловдив, където развива най-плодотворната част от творческата си и обществена дейност. През 1879 година създава своята най-прочута творба – литографията „Свободна България“, превърнала се в една от емблемите на следосвобожденската българска художествена култура. Наред с това рисува портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Стефан Стамболов, Захари Стоянов и други възрожденски и следосвобожденски дейци, като неговият портрет на Левски често е определян като най-точния и най-популярен образ на Апостола.

В свободна България Данчов не се ограничава само с изкуството. Той преподава рисуване, съставя първия в България учебник по перспектива, издава хумористичния вестник „Таласъм“, публикува карикатури и активно участва в обществения живот на Пловдив. По време на Съединението е сред дейците на движението, а на 6 септември 1885 година е член на Временното правителство в Пловдив; по-късно, в периода 1890–1893 година, е и заместник-кмет на града.

Личността на Георги Данчов е важна и за културната памет на България. Освен че оставя значимо художествено наследство, той е баща на Никола и Иван Данчови – съставителите на една от първите български енциклопедии и редица речници. Така животът му свързва три важни линии на българското Възраждане и следосвобожденска епоха – революционната борба, изграждането на светско изкуство и формирането на модерна културна среда. Георги Данчов – Зографина умира на 19 януари 1908 година, оставяйки след себе си образа на художник, който не само рисува свободата, но и участва в нейното извоюване.

Източници:

• „Георги Данчов“ – Уикипедия (основна биография: раждане в Чирпан, художествено обучение, революционна дейност, заточение, участие в опълчението, „Свободна България“, обществена дейност в Пловдив, смърт през 1908 г.).
• „Биография – Георги Данчов – Зографина“ – AlpoBG (подробности за ранните години, ученичеството при Алекси Атанасов, обучението в Цариград, картините за Московския университет, Диарбекир, „Русалки“, „Трагедията на България“, „Свободна България“, „Таласъм“, зам.-кмет на Пловдив).
• „Георги Данчов – Зографина“ – Град Чирпан (данни за рождението, ранното му художествено развитие и местната памет за него).
• „Георги Данчов-Зографина – живот, свързан с Апостола“ – vasil-levski.eu (връзката с Левски, комитетът в Чирпан, портретите на Апостола).
• „Революционер Георги Данчов – Зографина“ – historyofbg.com (ролята му в революционното движение, Съединението и културния живот след Освобождението).
• „Георги Данчов – Зографина (1846–1908)“ – ArtZona (значението му като художник, литограф и общественик).
• „Георги Данчов – Зографина“ – 1333.bg (комитетската дейност в Чирпан, шифърът за комуникация, заточението след залавянето на Левски).
• „Георги Данчов – Зографина и Свободна България“ – БНТ (за прочутата литография и мястото ѝ в българската културна памет).
• „Файл: Georgi-Danchov-Svobodna-Bulgaria.jpg“ – Уикипедия (описание и идентификация на литографията „Свободна България“ като творба на Георги Данчов).
• Публикации за портрета на Левски и Чирпанския комитет.

Георги Данчов – Зографина и „Свободна България“

Предаване: Култура.БГ, 03.03.2016