Георги Атанасов Живков е български революционер и политик, три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886–1887) и дългогодишен министър на народното просвещение. Роден през 1844 г. в Търново, той изминава пътя от учител и четник до една от най-влиятелните политически фигури на следосвобожденска България.
Произход и ранни години
Роден е през 1844 г. в Търново, в семейството на търговеца Атанас Басмаджията. Брат е на просветния деец Никола Живков, на социалистическата деятелка Вела Благоева, както и на Мариола Колева и Роза Пискюлиева. През 1860 г. завършва класното училище в родния си град, след което учи за кратко във Военномедицинското училище в Цариград. Работи като учител в Ески Джумая (1862–1864), Варна (1864–1868) и Русе (1868–1869).
Революционна дейност и Освободителната война
През 1862 г. взима участие във въстанието, вдигнато от Хаджи Ставри, а в края на същото десетилетие се включва в организирането на чети. Участва и в Априлското въстание, както и в Сръбско-турската война през 1876 г. За проявената по това време храброст по-късно е награден с орден „За храброст“ I степен.
Следосвобожденска обществена дейност
След Освобождението Живков се включва активно в Либералната партия. Заема длъжностите кмет на Търново и окръжен управител на София, а по-късно става директор на Варненската девическа гимназия. През 1885 г. е избран за председател на Варненската книжовна дружина — първообразът на градската библиотека.
Регентство и министерска дейност (1886–1893)
По време на Контрапреврата през август 1886 г. става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов, а през есента на същата година за кратко председателства IV обикновено народно събрание и III велико народно събрание. Той е и един от ръководителите на организацията „България за себе си“. След оттеглянето на Петко Каравелов от Регентския съвет заема неговото място и остава регент, заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров, до избора на княз Фердинанд I през август 1887 г. От 1887 г. продължава като министър на народното просвещение в правителството на Стамболов до 1893 г. — период, през който е основан Висшият педагогически курс (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) и е приет Законът за народното просвещение. За кратко през 1890 г. изпълнява и длъжността министър на финансите, а от 1893 до падането на Стамболов през 1894 г. е председател на VII обикновено народно събрание.
Памет
Георги Живков умира на 24 април (6 май нов стил) 1899 г. В негова чест през 1912 г., по решение на Варненското археологическо дружество, е наименувана бивша улица във Варна, а по-късно и улица в квартал „Модерно предградие“ в София.
Източници
- Уикипедия – Георги Живков
- Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе – Роден Георги Живков (1844–1899)