Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист, една от най-важните фигури на емигрантската революционна организация от 60‑те години на XIX век – съратник на Раковски, учредител и фактически водач на Тайния български централен комитет (ТБЦК), наставник и „мозъчен център“ зад поколенията на Левски и БРЦК.
Към днешна дата не успяхме да открием данни за негов паметник, включително паметна плоча!
Ранни години и образование
Иван Касабов е роден на 27 октомври 1837 г. в Лясковец в заможно търговско семейство. Първоначално учи в родното си селище, а после в Еленската „Даскалоливница“ при Иван Момчилов – едно от най-значимите възрожденски училища, което формира редица бъдещи лидери на националното движение. Продължава образованието си в Белград, където следва право и влиза в кръга на сръбски и български революционери.
Още като юноша Касабов участва в пренасяне на оръжие от Белград към Белоградчик, а на 18 години вече е дълбоко въвлечен в българското освободително дело. В следващите години учителства в Русе (1858–1859), Гюргево (1864–1865) и Плоещ (1866), като съчетава учителската дейност с журналистика и революционна пропаганда.
Сътрудник на Раковски и Първата българска легия
В началото на 60‑те години Иван Касабов се свързва с Георги Сава Раковски и става един от най-близките му съратници. Помага за издаването на „Дунавски лебед“ и други издания на Раковски, участва в изработването на програмни документи и в обсъждането на плановете за организирана въоръжена борба.
През 1862 г. Касабов взема участие в организирането на Първата българска легия в Белград. На него се дължи текстът на „Щтатут на един привременен български комитет“ (1862) – важен ранен документ, който предвижда централизиран революционен комитет и очертава първите систематични идеи за вътрешна мрежа. В този период той работи в тясна връзка със сръбските власти и с личности като Теофан Райнов, надявайки се на благоприятен международен момент за българско въстание.
През 1864 г. Касабов защитава докторат по право в Брюкселския свободен университет, което го поставя сред малкото високообразовани юристи в българската емиграция. След завръщането си продължава учителската и юридическата практика, но все повече се насочва към организиране на емигрантската революционна мрежа.
Тайният български централен комитет (ТБЦК)
През 1866 г. Касабов се установява в Букурещ и става учредител и фактически ръководител на Тайния български централен комитет (ТБЦК). Комитетът си поставя за цел да координира българската емиграция и дейците вътре в България, да търси подкрепа от Румъния, Сърбия и Великите сили и да подготви общо въстание за освобождение.
Органът на ТБЦК е вестник „Народност“ (1867–1869), редактиран от Иван Касабов. Чрез него той популяризира идеята за организирано националноосвободително движение, публикува остри статии срещу османската власт и поддържа славянофилски тези за ролята на България. Паралелно участва в „Българското общество“ и организацията „Млада България“, опитвайки се да обедини разпокъсаните емигрантски групи в единен политически център.
В този период между него и Раковски възниква сериозен конфликт – както идейно (по въпроса за тактиката и съюзите), така и лично и финансово. Независимо от това ТБЦК под ръководството на Касабов остава ключов етап към изграждането на по-късните вътрешни структури (БРЦК и мрежата на Левски).
Връзки с Левски и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Иван Касабов поддържа връзки с Васил Левски и други дейци, които подготвят вътрешната революционна организация. Той съставя и отпечатва „Прокламация от името на Българското привременно правителство в Балкана“, предназначена за разпространение от Левски сред населението, която трябва да легитимира действията на бъдещите чети и комитети. Касабов предоставя на Левски и свои шифри за тайна кореспонденция – знак за дълбоко доверие и желание за координация между ТБЦК и вътрешната мрежа.
През 1868 г. Касабов участва в организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Именно той е автор на възванията, които четата разпространява след преминаването си в България – текстове, призоваващи към общонационално въстание и обясняващи целите на четниците. В същото време Касабов търси връзки с европейски революционери като Джузепе Мацини, Михаил Бакунин и Александър Херцен, надявайки се да впише българската борба в контекста на общоевропейските освободителни движения.
Следосвобожденски години и дейност след 1884 г.
След 1870 г. Касабов постепенно се оттегля от най-радикалната конспиративна дейност. Приема румънско поданство и практикува като адвокат в Букурещ, но продължава да подпомага българските хъшове – защитава ги пред румънските власти и съдействува да избегнат депортиране или наказания.
По време на Руско‑турската война (1877–1878) той е привлечен към Руската главна квартира под ръководството на княз Владимир Черкаски и участва в обсъждането на българския политически въпрос – граници, бъдещо устройство и статут. След Освобождението Касабов се връща активно в обществения живот: избран е за народен представител в Учредителното народно събрание (1879) и участва в изработването на Търновската конституция.
През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (по-късната Българска академия на науките). В периода 1884–1911 г. той измества акцента от пряко участие в конспирацията към юридическа практика, научно‑културна и обществена дейност в свободна България. Опитът му като адвокат и политически организатор го прави търсен събеседник по въпросите на държавното устройство, правото и националната стратегия; мнозина го възприемат като „тихия стратег“ и морален авторитет.
Касабов продължава да публикува статии и спомени, в които излага принципите си за централизирано, добре организирано национално движение и предупреждава за опасностите от партизанщината и раздорите. Тези текстове днес се ценят като важен коректив на по-късните митологизации на освободителното движение.
Иван Христов Касабов умира на 19 юни 1911 г. в София. Съвременни автори го наричат „великия непознат“ и „наставникът на Левски“ – човекът, който стои в интелектуалната основа на българската конспирация през 60‑те години и подготвя почвата за БРЦК и вътрешната организация.
Източници
- „Иван Касабов (революционер)“, Уикипедия.
- „Касабов, Иван Христов“, Енциклопедия „Българско възраждане“, ИИнБАН.
- „Забравеният днес д‑р Иван Касабов – един от ръководителите на ТЦБК“, sitebulgarizaedno.com.
- „19 юни: Иван Касабов“, conservative.bg.
- „Революционер Иван Касабов“, historyofbg.com.
- „Иван Касабов – учредител на Българския таен централен комитет“, tretavazrast.com.
- „Наставникът на Левски“, kulturni-novini.info.
- „Видни български юристи“, Sadebnopravo.bg.
- Аналитични текстове за ролята му: „Великият непознат“, kultura.bg.
Статии и други материали за Иван Касабов можете да откриете на следните линкове:
Наставникът на Левски
100 години от смъртта на Иван Касабов – български революционер, юрист, книжовник
Автор: Борислав Гърдев
Иван Касабов – бележит български революционер
ВОЕНЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ, водещ Янко Гочев
ЗАБРАВЕНИЯТ ДНЕС Д-Р ИВАН КАСАБОВ – ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
Цочо В. Билярски,