Иван Колев

Иван Колев е български офицер, генерал-лейтенант, известен като Бащата на българската конница — началник-щаб на 5-а армия през Балканските войни и командващ конницата, освободила Добруджа през 1916 г. в Първата световна война.

Произход и ранни години

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, основано от български преселници от Тракия, близо до град Болград. Той е четвърто от общо пет деца в семейството. Завършва основното си образование в родното си село, а през 1882 г. — Болградската гимназия. Молбата му да стане учител в Бановка е отхвърлена и той работи известно време като писар в общината, преди през 1884 г. да замине за София, където постъпва като помощник-секретар в Софийския окръжен съд.

Военно образование и служба в кавалерията (1885–1908)

След обявяването на Сръбско-българската война (1885) Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион, а на следващата година — във Военното училище в София. Разпределен първоначално за артилерист, той заявява, че ще напусне службата, ако не бъде зачислен в конницата, и през 1887 г. излиза подпоручик в Трети конен полк в Пловдив. Продължава образованието си във военната академия в Торино (1892–1894), след което последователно заема длъжности в Кавалерийската инспекция, командва ескадрон и полк от Лейбгвардейската конница и през 1907–1908 г. специализира в австрийската армия. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник и поема командването на Лейбгвардейския конен полк.

Балканските и Междусъюзническата война (1912–1913)

През Балканската война полковник Колев е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, а по-късно — временно на Трета армия. От май 1913 г. е началник-щаб на 5-а отделна армия и остава на тази длъжност и през Междусъюзническата война.

Добруджанската епопея и смъртта му (1914–1917)

През октомври 1914 г. поема командването на 10-а пехотна беломорска дивизия, а през 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. От май 1915 г. е инспектор на конницата и застава начело на Първа конна дивизия, с която през 1916 г. взема решаващо участие в Добруджанската епопея — освобождава цяла Добруджа до делтата на Дунав в сраженията при Добрич, Кочмар, Карапелит, Текиргьол и Кюстенджа, пленявайки хиляди румънски, сръбски и руски войници. На 30 септември 1916 г. е награден лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен с орден „Железен кръст“. През март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа българска армия, но през май заминава на лечение във Виена, където на 28 юли е произведен в чин генерал-лейтенант — ден преди да почине, на 29 юли 1917 г. Тленните му останки са пренесени в София и погребани до гроба на генерал Никола Жостов в църквата „Св. Неделя“.

Памет

В памет на генерал Колев в Добрич е издигнат паметник на мястото на предишния паметник на маршал Толбухин, а през 2023 г. подобен паметник е открит и във Варна. Две села — и двете с името Генерал Колево, в областите Варна и Добрич — носят неговото име, а на него е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.