Иван Атанасов Русев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, а по-късно политик от Демократическия сговор — един от организаторите на Деветоюнския преврат (1923) и вътрешен министър в двете правителства на Александър Цанков (1923–1926).
Произход и военно образование
Иван Русев е роден на 15 ноември 1872 г. в Шумен. През 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен в чин подпоручик и зачислен в 7-и пехотен преславски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. завършва Николаевската генералщабна академия и е произведен в чин капитан, след което служи в Оперативната секция на щаба на армията. Произведен е в чин майор (1905) и подполковник (1910), като по време на кариерата си служи и в 14-и пехотен македонски полк, последователно е началник на щаба на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 33-ти пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици.
Балканските и Междусъюзническата война (1912–1913)
През Балканската и Междусъюзническата война Иван Русев е началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област.
Първата световна война (1914–1918)
През Първата световна война Русев последователно е началник-щаб на Втора българска армия (1914–1916), началник на 7-а пехотна рилска дивизия (1916–1917) и на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията през 1918 г.
Деветоюнският преврат и политическа кариера (1920–1934)
На 23 юни 1920 г. е назначен за Главен директор на Трудова повинност, на която длъжност е до 20 май 1921 г. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат (1923), след който заема поста вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков — период, в който участва в потушаването на съпротивата на Българския земеделски народен съюз и на Септемврийското въстание. След 1928 г. подкрепя крилото на протогеровистите във ВМРО, а след разделянето на Демократическия сговор през 1932 г. за кратко се включва в Народното социално движение на Цанков, което напуска през 1934 г. Русев е народен представител в XXI, XXII, XXIII и XXV Обикновено народно събрание.
Присъдата след 1944 г. и смъртта му
След Деветосептемврийския преврат (1944) Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV обикновено народно събрание и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. в София. Присъдата е отменена посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд от 1996 година.
Източници
- Уикипедия – Иван Русев (офицер)