Майор Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията и първият българин на поста военен министър на България (1885–1886). Изиграва ключова роля в организирането на българската армия в навечерието на Сръбско-българската война.
Произход и образование
Роден е на 19 (31) октомври 1856 г. в Габрово, в семейството на учителя Никифор Попконстантинов, родом от Елена. Учи първоначално в родния си град, а после и в Елена. Като възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков завършва реално училище в град Николаев, Руска империя. През 1876 г. постъпва в Константиновското артилерийско училище в Санкт Петербург, но прекъсва обучението си, за да участва в Руско-турската война (1877–1878).
Руско-турската война и служба в Русия
На военна служба е от 1 септември 1876 г. По време на войната служи в XXVI артилерийска бригада на Руската армия и е произведен в подпоручик. Непосредствено след Освобождението служи за кратко в Първа полска видинска батарея, а през 1879 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1883 г.
Военен министър на България (1885–1886)
При завръщането си в България капитан Никифоров работи по организирането на българската артилерия като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. На 9 (21) септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на Съединението на България и изтегля своите офицери от страната, той става първият българин на поста военен министър, в правителството на Петко Каравелов. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война, като подпомага и взаимодействието между корпусите и щаба на войската. За заслугите си по време на войната е произведен в майор и награден с орден „За храброст“ II степен, а на 22 ноември (4 декември) 1885 г. е утвърден за постоянно заемащ поста военен министър.
Оставка и последни години
След русофилския военен преврат от 9 (21) август 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Никифоров е включен без негово съгласие в кабинета на митрополит Климент Търновски. Близък на лидера на Либералната партия Петко Каравелов, той не подкрепя преврата, но и не му се противопоставя твърдо — отказва поста военен министър в новото правителство, подава оставка и преминава в запаса. В следващите години се отдава на преподавателска и литературна дейност, като е автор на двутомното „Ръководство за артилерията“ (1889–1891) и се смята за един от пионерите на българската военно-теоретична мисъл. В края на 1890 г. заминава на лечение в град Меран, Австро-Унгария, където умира на 20 януари (1 февруари) 1891 г., на 34-годишна възраст. През 1911 г. останките му са препогребани в София.
Източници
- Уикипедия – Константин Никифоров
- Община Елена – Майор Константин Никифоров от Елена – първият българин военен министър