Марин Маринов

Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг и герой от Сръбско-българската война (1885), известен с щиковата атака, която повежда на височината Три уши и от чиито рани умира.

Произход и образование

Роден е на 25 март 1856 г. в Русе, в семейство на търговец. На 7-годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 г. През 1872 г. продължава образованието си в престижния по онова време Робърт колеж в Цариград, който завършва през 1876 г., след което работи като писар, а по-късно книговодител в клон на Отоманската банка в Русе.

Марин Маринов
Източник на изображението: Уикипедия, линк

Начало на военната служба

През август 1878 г. постъпва на военна служба в 14-а русенска дружина, а на 12 декември същата година постъпва във Военното училище в София. Завършва с първия му випуск през 1879 г. като прапоршчик и е назначен в 23-та русенска пехотна дружина, а по-късно става адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик и е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия, а през 1883 г. завършва Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум.

Капитан Марин Маринов
Източник на изображението: Информационен център на Министерство на отбраната, линк

Сръбско-българската война и боят при Три уши (1885)

След завръщането си в България през 1885 г. е произведен в чин капитан на 30 август, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври. По време на Сръбско-българската война полкът му се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5–7 ноември), където, увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши на 7 ноември, е тежко ранен. За показаната храброст на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен. На същата позиция два дни по-рано се сражава и капитан Стефан Тошев, чиято дружина участва в превземането на съседната височина Мека Црев. Капитан Марин Маринов умира от раните си в София на 18 декември 1885 г. Княз Александър I пише на баща му: „В него губя един от най-добрите и най-храбри мои офицери.“ В негова чест на височината Три уши, там където е прострелян, е издигнат мемориал.

Мемориалът на капитан Марин Маринов на височината Мека Црев
Източник на изображението: Уикипедия (Commons), линк

Източници

  • Уикипедия – Марин Маринов (офицер)
  • Информационен център на Министерство на отбраната – Капитан Марин Маринов – забравеният рицар от Сръбско-българската война

Допълнителна информация

Марин Маринов (офицер) — Уикипедия


Капитан Марин Маринов – забравеният рицар от Сръбско-българската война — Информационен център на Министерство на отбраната