Никола Генев

Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).

Произход и Априлското въстание

Никола Генев Колчев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево, Османска империя. Като член на революционния комитет в родния си град участва в Априлското въстание (1876), заради което е арестуван и изтезаван от турците. По-късно успява да емигрира — първо в Румъния, а след това в Русия.

Никола Генев
Източник на изображението: Уикипедия, линк

Руско-турската освободителна война (1877–1878)

При подготовката на Руско-турската война Генев се записва в Българското опълчение като опълченец от III Опълченска дружина и взема участие в боевете на връх Шипка. За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV степен, а в края на войната е повишен в звание младши подофицер. След Освобождението постъпва във Военното училище в София и завършва първия му випуск през 1879 г., а през 1883 г. завършва и Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург.

Никола Генев
Източник на изображението: Rositza.com, линк

Сръбско-българската война и службата между войните (1885–1904)

През Сръбско-българската война капитан Генев командва III дружина от II Пехотен струмски полк и оглавява Трънския отряд, чиято задача е да забави настъплението на Моравската дивизия към Сливнишката позиция — с малобройния си състав отрядът печели ценно време за укрепването на българската армия, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен. В следващите години последователно командва няколко пехотни полка, а на 4 март 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което по свое желание преминава в запаса.

Никола Генев
Източник на изображението: Rositza.com, линк

Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913)

С избухването на Балканската война генерал-майор Генев се връща на служба и е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а от октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Опълчението под негово командване участва в боевете в Егейска Тракия, завършили с пленяването на корпуса на Явер паша, а в началото на 1913 г. отбива голям турски десант при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война опълчението води бойни действия срещу сръбските войски при Кочани и Царево село, след което генерал-лейтенант Генев отново излиза в запаса.

Никола Генев
Източник на изображението: Регистър на паметниците – Столична община
Генерал-лейтенант Никола Генев
Източник на изображението: Royal Bulgaria in Colour
Генерал-майор Никола Генев
Източник на изображението: Google Images

Последни години и смърт

Никола Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар Фердинанд I против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. През 1923 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Габрово. Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.

Паметна плоча за генерал Никола Генев
Източник на изображението: Old.sevlievo.bg, линк
Бюст-паметник на генерал Никола Генев в Момчилград
Източник на изображението: Опознай.bg, линк
Паметник на генерал Никола Генев в Севлиево
Източник на изображението: Zashtoto.com
Паметник на генерал Никола Генев в Севлиево
Източник на изображението: Sevlievo.bg, линк
„Генерал Никола Генев“ – Йоно Митев
Източник на изображението: Книжен пазар, линк
„Генерал Никола Генев“ – Йоно Митев
Източник на изображението: Книжен пазар, линк

Източници

  • Уикипедия – Никола Генев
  • Трета възраст – Ген. Никола Генев – освободителят на Източните Родопи

Допълнителна информация

Никола Генев — Уикипедия


Ген. Никола Генев – освободителят на Източните Родопи — Трета възраст