Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер, началник на артилерията на българската армия по време на Сръбско-българската война (1885) и за кратко военен министър във временното правителство след преврата срещу княз Александър Батенберг. Осъден е на смърт и екзекутиран заради опита си да се включи в Русенския бунт от 1887 г.
Произход, образование и революционна дейност
Роден е на 17 (29) юни 1852 г. в бесарабското село Шоп Тараклия, тогава в пределите на Руската империя. През 1867 г. завършва Болградската гимназия и продължава образованието си в Техническото училище за шосета и мостове в Букурещ, а по-късно следва строително инженерство в Париж (1875–1876). В Румъния се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов, а от 1872 до 1874 г. е член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. През 1876 г. става подпредседател на Българското централно благотворително общество и участва в набирането на доброволци за Сръбско-турската война.
Руско-турската война и служба в българската армия
При подготовката на Руско-турската война (1877–1878) Панов се записва в Българското опълчение, като опълченец в 1-ва рота на 1-ва опълченска дружина, и участва в боевете при Стара Загора и на Шипка, за което е произведен в прапоршчик и награден с Георгиевски кръст. След Освобождението завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1880–1883), след което постъпва в Българската земска войска, командвайки последователно полубатарея, а по-късно 12-а и 5-а батарея.
Началник на артилерията и Сръбско-българската война (1885)
Веднага след Съединението и изтеглянето на руските офицери от българската армия през 1885 г. капитан Панов е назначен за началник на артилерията. По време на Сливнишкото сражение, на третия му ден — 7 ноември — в момент на колебание в главния щаб, той извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на позицията срещу Дринската дивизия, с което предотвратява сръбския контраудар и затвърждава българската победа. На 9 декември подписва пакта за примирие със Сърбия, а през април 1886 г. е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада с чин майор.
Военен министър и Деветоавгустовският преврат
След Деветоавгустовския преврат, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Панов е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов за четири дни (12–16 август 1886 г.) — успешно посредничи за предотвратяване на въоръжен сблъсък, убеждавайки противниците на Батенберг да напуснат София преди пристигането на верните на княза войски. След неуспеха на преврата е арестуван за кратко, а през ноември е уволнен от армията по подозрения за участие в нов заговор във Военното училище. Правителството на Радославов го интернира в Ловеч, а през януари 1887 г. го екстернира в Румъния.
Русенският бунт и смъртта му
В Букурещ Панов се включва в революционния комитет на офицерите-емигранти, подготвящ въстание в България. След известието за избухналия на 19 февруари 1887 г. Русенски бунт, воден от майор Атанас Узунов, прави опит да се присъедини към бунтовниците, но е заловен при преминаването на Дунав. Въпреки че не успява да се включи в самия бунт, е осъден на смърт и разстрелян заедно с водачите му на 22 февруари (6 март нов стил) 1887 г. на платото Левента край Русе.
Източници
- Уикипедия – Олимпий Панов
- Poznanieto.bg – Кой е Олимпи Панов – едновременно герой и злодей в българската история