Наред е няколкото хиляди други българи в опълчението участвували и голям брой дряновци. Досега в Дряново се знаеше, че от града има до 20-30 опълченци. Но оказа се, че историческата истина е съвсем друга, че числото на опълченците от този град е много по-голямо. След продължителни издирвания ние вече можем да посочим поименно почти всички опълченци от това някога малко, но будно, чисто българско градче. Масовото участие на дряновци в българското опълчение е естествен завършек на тяхното участие в националноосвободителните борби и движения. А както видяхме по-напред, почти няма значително събитие или революционна проява по време на турското робство, в която да не са включени дряновци.
Доброволците от Дряново се включвали в българското опълчение на две групи: при създаването на опълчението, още при обявяването на Освободителната война, и след преминаването на русите през Дунава и достигането им до Търново. Едни от първите опълченци от Дряново са измежду ония дряновци, които участвували в Сръбско-турската война в 1876 год. Други дряновци пък преди това били работници, най-вече дюлгери, в различни краища на Румъния. Трети – най-голямата група, се включила в опълчението в началото на август 1877 год., след освобождаването на Дряново. Тяхното записване в опълчението не минало гладко, въпреки неописуемия възторг на българите от освободените градове и села и специално на дряновци, от бягството на турците. Дряновските чорбаджии се опитали да попречат на младежите от Дряново, които, водени от родолюбиви чувства, пожелали да тръгнат заедно с руските войски да се бият е турците. За тази постъпка на дряновските чорбаджии научаваме от доклада на полковник Соболев от 28 юли 1877 год. Соболев бил чиновник за специални поръчки към завеждащия гражданските работи при главнокомандуващия действуващата армия през Освободителната война. В доклада си той информирал главнокомандуващия княз Николай Николаевич за дейността на временната административна комисия в Дряново и за отношенията на дряновските богаташи към опълчението. Ето какво пише Соболев в доклада си: „В Дряново ми разказаха, че след вземането на Търново от русите и бягството на турците от тия места, млади българи на брой 60 човека, заявили за решението си да влязат в редовете на българските дружини и да станат по тоя начин борци срещу заклетите врагове на родината си – турците. Между тия млади хора били и деца на богати граждани от града. Нежелаейки да позволят на своите синове да се подхвърлят на опасностите на войната, заможните граждани употребили всички зависещи от тях мерки, щото да развалят замисленото от младежите дело. И понеже на никого не било обявено за попълването на дружините до щата, то старанието на богаташите се увенчало е пълен успех и делото действително ce разстроило. . .“
Докладът на полковник Соболев дава вярна представа за положението в Дряново през тревожното лято на 1877 год. Какво не правели чорбаджиите да задушат всеки опит за включване в обществените работи на бедното население. Те все още вярвали, че турците ще се върнат по тия места, че русите, както и други път, ще си отидат отвъд Дунава и ще продължи чорбаджийското добруване под турска власт. Затова не пускали синовете си и другите дряновски младежи да се запишат в опълчението. Обаче въпреки желанието им, техните усилия не се увенчали е успех. Полковник Соболев докладвал на 28 юли 1877 год. за този случай. Но положението после се изменило. Само след няколко дни, от 2 до 7 август 1877 год. в опълчението се записват не 60, а 83 души от Дряново и махалите му. За това допринесло и пребиваването за кратко време в града преди да замине за Балкана, на 6-та опълченска българска дружина. Изпратена тук на 29.VII.1877 год., тази дружина още повече възбудила духовете в града и разпалила в сърцата на дряновските младежи голямо желание да се влеят и те в опълченските редици. Не малка роля за записване на твърде много дряновци в българското опълчение изиграл и кап. Райчо Николов от Трявна, известен патриот, офицер на руска служба. На една маса, поставена сред площада -на Дряново, той сам записвал желаещите за опълченци. А знамето на дряновските опълченци от втората серия, постъпили най-вече в 10-та дружина, било ушито от Екатерина Семерджиева от Дряново, после живуща в Търново. Доста помогнала и агитацията на д-р Киро Бонев, старши лекар на опълчението, изпратен от генерал Столетов в Дряново със задача да вербува нови опълченци. Без повече да слушат чорбаджиите, момците от Дряново се записали в опълчението и заминали за Търново, където ставало формирането на новите опълченски дружини.
Така в Румъния и в Търново в различните дружини на българското опълчение се записали следните дряновци:
1.Ангел поп Николов Дряновски, роден през 1856 год., 5 дружина, а после в 11 и 12-та дружина. След Освобождението живял в Търново и София. Починал през м. март 1926 год.
2.Белчо Христов, роден през 1852 год., 3 дружина, 4 рота. След Освобождението живял в с. Върбовка, Севлиевско. Починал през 1902 год.
3.Боби Ганчев Газурков, роден през 1858 год., 10 дружина. След Освобождението живял в Русе. Починал на 1.V.1926 год.
4.Богдан Стоянов, 2 дружина, 3 рота.
5.Божко Генчев, 4 дружина, 2 рота.
6.Васил Стефанов, 1 дружина, 2 рота. Убит на 19.VII.1877 год. в боя за Става Загара.
7.Ганю Илиев, 5 дружина, 2 рота. Ранен на Шипка. Умрял в болница.
8.Ганю Илиев Губерков – участвувал в Сръбско-турската война 1876 год. Постъпил в опълчението от Букурещ. Включва се в руското разузнаване и довел руските войски в Дряново.
9.Ганю Катранджиев – 10 дружина.
10.Ганю поп Минчев (Ганчо Попов). Роден през 1856 год. Работник, 2 дружина. Починал на 19.XI.1901 год.
11.Генчо Бонев – 10 дружина, 4 рота. Заместил в опълчението брата си Христо Бонев на 8.Х.1877 год., ранен и починал на 6.II.1878 год.
12.Генчо Вълчанов 3 дружина, 2 рота. Убит при Стара Загора.
13.Генчо Денев. Изпратен от Браила и постъпил в опълчението на
2 май 1877 год. Бил работник в Румъния.
14.Генчо Генев – 3 дружина, 3 рота.
15.Генчо Колев Тулешков, роден през 1850 гад. Бакърджия. 10 дружина, 1 рота. Починал на 9.V.1932 год.
16.Генчо Косев Бояджиев. Роден през 1856 год. Бояджия. Член и куриер на Дряновския местен (революционен комитет през 1875 и 1876 год., опълченец в 10 дружина.
17.Генчо Николов – 3 дружина, 4 рота.
18.Генчо Стайчев – 10 дружина, 3 рота.
19.Георги Великов Влахов, 10 дружина, 2 рота.
20.Георги Иванов Спасичев – 10 дружина, 2 рота.
21.Георги Николов Бояджиев – 10 дружина, 4 рота. Починал на 7.V. 1925 год.
22.Георги Ненов Вълчанов – 3 дружина, 1 рота.
23.Даню Златков Далев – 10 дружина, 3 рота.
24.Денчо Велков Перев. Роден през 1851 год. – 5 дружина, 1 рота. След Освобождението живял в Русе. Починал на 29.VI.1925 год.
25.Деню Владков Далев – 10 дружина, 1 рота.
26.Димитър Дочев Пенев. Роден през 1856 год. – 4 дружина. Починал на 7.VI.1913 год.
27.Димитър Иванов – 4 дружина. Награден с Георгиевски кръст за храброст.
28.Димитър Лафчиев – 1 дружина, 1 рота. Убит при Стара Загора.
29.Димитър Николов – 1 дружина, 2 рота. Произведен унтер-офицер.
30.Димитър Сергиев – 2 дружина, 3 рота.
31.Димо Дончев – 1 дружина, а после в 10 дружина.
32.Дончо Димитров – 6 дружина, 4 рота.
33.Дончо Стойнов – 4 дружина, после в 5 дружина, 3 рота. По професия дюлгерин.
34.Досю Г. Рачев – 2 дружина, а после в 12 дружина.
35.Досю Генев Тумбалов – 10 дружина.
36.Досю Стойнов Дюлгерина. Роден през 1836 год. Дюлгерин. Участвувал в четата на Хр. Ботев. 6 дружина.
37.Евтим Минчев Кошев – 10 дружина, 1 рота.
38.Иван Белчев Манев – 10 дружина, 4 рота. След Освобождението живял в с. Полски Тръмбеш. Починал на 10.I.1910 год.
39.Иван Богданов. Постъпил в опълчението в Браила на 7.VI.1877 год.
40.Иван Ганчев Конакчията – 10 дружина.
41.Иван Куролиев – 2 дружина, 5 рота.
42.Иван Марев – 5 дружина, 3 рота.
43.Иван Минюв. Роден през 1856 год. Общ работник. През Освободителната война взел участие в разузнавателните чети на Ангел войвода в Добруджа и в милиционерското опълчение в гр. Тулча. След Освобождението живял в гр. Ловеч.
44.Иван Обрешков Колев – Роден на 10.VIII.1854 год. 8 дружина, 1 рота. Починал на 24.VIII.1914 год.
45.Иван поп Николов (Иван Николов Попов). Роден през 1856 год. 10 дружина, 3 рота.
46.Иван Рачков Гецов – 10 дружина.
47.Иван Стайков – 1 дружина, 2 рота, после в 12 дружина, 3 рота. Ранен в боевете на Шипка.
48.Иван Събев – 4 дружина, 4 рота.
49.Иван Трифонов – 2 дружина, 3 рота. Убит в боя за Стара Загора.
50.Иван Христов Генчев Тумбалов. Роден през 1858 год. 4 дружина. Участвувал в Сръбско-турската война 1876 год. Починал през 1927 год.
51.Иван Цанев – 4 дружина.
52.Иван Цончев Цачев – 8 дружина. След Освобождението достигнал до чин генерал в българската армия.
53.Иван Чунчулов – 5 дружина, 2 рота.
54.Илия поп Русчев. Роден през 1853 год., 10 дружина. След Освобождението живял в с. Тетово, Русенско. Починал през 1911 год.
55.Йовчо Ненков – 6 дружина, 2 рота.
56.Йовчо Трифонов – 1 дружина, 1 рота. Убит на Шипка.
57.Коста Ганев – 10 дружина, 2 рота.
58.Косю Господинов – 10 дружина, 1 рота.
59.Лазар Иванов Караиванов – 10 дружина, 1 рота.
60.Манчо Венков Генчев – 10 дружина.
61.Манчо Цочев – 9 дружина.
62.Марин Манчев Паласков – 10 дружина, 3 рота.
63.Минчо Г. Шишков – 10 дружина. След Освобождението живял в гр. Русе.
64.Минчо Ив. Празников – 10 дружина, 3 рота.
65.Минчо Минчев Шишков – 10 дружина.
66.Минчо Цочев Минев, роден през 1845 год. – 4 дружина. След Освобождението живял в с. Върбовка, Севлиевско. Починал на 26.XI.1918 година.
67.Михаил Косев Бойчинов, роден през 1859 год. – 10 дружина, 3 рота. След Освобождението виден деятел на БРСДП и кмет на Дряновската комуна през (1894 год. Починал на 27.X.1934 год. (За него по-подробно виж по-назад).
68.Михо Колев – 10 дружина, 4 рота. Починал на 1896 год.
69. Мянко Господинов – 10 дружина, 3 рота. Умрял след боледуване в опълчението на 7.VII.1878 год.
70.Нанко Ботев Попов – 10 дружина, 3 рота. Роден 1850 год. Обущар. Починал на 9.V.1940 год.
71.Недю Колев – 4 дружина, 2 рота. Произведен унтер-офицер.
72.Ненко Иванов Дъчев – роден 1855 год. – 10 дружина, 1 рота.
73.Нено Димитров – 6 дружина, 5 рота.
74.Нено Иванов, роден през 1854 год. Дюлгерин, 4 дружина. Починал на 12.III.1923 год.
75.Нено Минев (Минчев), роден 1859 год., 10 дружина, 3 рота, 4 взвод.
76. Нено Цачев, роден през 1848 год. Дюлгерин, 4 дружина. Убит в сраженията.
77. Ненчо (Нено) Минчев Кротев, 10 дружина, 4 рота. Роден през 1856 год. Унтер офицер в опълчението. Починал на 18.VI.1936 год.
78. Никодим Петров. 8 дружина, 1 рота.
79. Никола Г.Попов, 4 дружина. Награден с Георгиевски кръст за храброст и сребърен медал. След Освобождението живял в гр. Русе.
80.Никола Лазаров, 10 дружина, 2 рота.
81.Никола Ненов, 10 дружина, 2 рота.
82.Никола Пенчев Крусев, 10 дружина, 2 рота.
83.Никола поп Минчев. Роден 1856 год., 4 дружина, 5 рота. След Освобождението живял в гр. В. Търново. Починал през 1895 год.
84.Никола Райчев, 8 дружина, 2 рота.
85.Никола Христов, роден през 1854 год. Дюлгерин, 4 дружина. Убит в сраженията.
86.Николай Ганчев Василев, роден 1850 год. Казанджия. 10 дружина, 1 рота. Починал през 1930 год.
87.Пенчо Баръмов, 10 дружина.
88.Пенчо Боев, 10 дружина.
89.Пенчо Вачев Бояджиев, роден 1656 год. общ работник, 3 дружина, 2 рота, починал на 23. VIII. 1940 год.
90.Пенчо Генев Дуфито, роден 1854 год. Абаджия, 10 дружина. След Освобождението живял в Тутракан, Русе и София. Починал на 30.IX.1928 год.
91.Пенчо Марков, 7 дружина, 2 рота.
92.Пенчо Мянков Молдованов – (Същият; Петър Янков, Пенчо Мянков Пенчев) роден през 1849 год. Унтерофицер в 3 и 9 дружина, 3 рота. Преди това служил в руската армия. Участвувал и в Сръбско-турската война от 1876 год. в Руско-българската бригада. След Освобождението живял в село Месим махле и после в с. Тетово, Русенско. Починал на 18.VIII.1928 год.
93.Пенчо Савов – 10 дружина.
94.Пенчо Цочев, 10 дружина. Починал на 24.II.1896 год.
95.Пеню Иванов, 8 дружина, 2 рота.
96.Петко Иванов Богданов, участвувал в Сръбско-турската война 1876 год., 3 дружина, 1 рота. Убит.
97.Петър Градинаров, 6 дружина, 5 рота. След Освобождението живял в гр. Русе. Починал през 1894 год.
98.Петър Иванов, 4 дружина, 3 рота.
99.Пею Илиев. Работник в Румъния. 4 дружина.
100.Ради х. Величков Мушанов, 10 дружина, 2 рота. Роден през 1855 год. Починал на 27.II.1937 год.
101.Ради Пенчев Пенов, 10 дружина, 2 рота.
102.Рачо Недялков Пенев, роден 1856 год. Обущар. 3 дружина. След Освобождението живял в пр. Русе. Починал през 1936 год.
103.Руси Ненов Касабов, 8 дружина, 3 рота. След Освобождението се преселил в с. Мулджилар, Разградско.
104.Руси Петков, 1 дружина, 1 рота.
105.Сава Дончев Денков – п. Николов. Роден през 1859 год. 8 дружина, 2 (рота. Починал през 1899 год.
106.Сава Досев Баръмов, 10 дружина, 2 рота. Постъпил на 2.VIII.1877 год. и служил до 24.VI.1878 год. След Освобождението бил съдържател на хан.
107.Сава Михов Абаджиев, 10 дружина, 2 рота.
108.Сава Радев Радев, роден 1856 год., 10 дружина, 2 рота.
109.Стайко Колев Стайков, роден през 1855 год. Четник от четата на Хр. Ботев. Опълченец ат 6 дружина, 3 poтa. Починал през 1913 год.
110.Станчо Маринов Тананов, 10 дружина, унтерофицер в опълчението. Роден през 1853 год. Награден с орден за храброст. Обущар. Починал през 1952 гад.
111.Станчо Николов Бояджиев, 10 дружина, 1 рота.
112.Станчо Пенчев Стомоняков, роден през 1854 год., 10 дружина, 1 рота. Кундурджия.
113.Станю Г. Бояджиев, роден 1855 год. Работник в Румъния, 5 дружина, 4 рота.
114.Стефан Димитров Далев, роден 1854 год. 10 дружина, 2 рота, починал 1920 год. в София.
115.Стефан Михов Генев (Карамихов). Роден през 1856 год. 3 дружина. След Освобождението бил стражар и общ работник. Починал на 22.VI.1915 год.
116.Стефан Обрешков, 8 дружина, 1 рота.
117.Стефан Панайотов, 8 дружина, 1 рота.
118.Стефан Райчев Кифсизов, 10 дружина, 4 рота.
119.Тодор Петров, 3 дружина, 3 рота. След Освобождението живял в Русе.
120.Трифон Илиев Бузев, роден през 1856 год. Опълченец от 4 дружина, а после в 10 дружина. След Освобождението работил като конен стражар и питиепродавец. Починал на 23.X.1927 год.
121.Трифон Пеев Илюв. 4 дружина, убит през войната.
122.Христо Бонев, 10 дружина, I рота.Напуснал по болест опълчението.
123.Христо Менев (Манев) Дерменджиев, 3 дружина, 2 рота, участвувал в революционното движение в Русе. След Освобождението работил като адвокат. Починал през 1935 год. на 79-годишна възраст.
124.Христо М. Лафчиев, роден 1853 год. 6 дружина.
125.Христо Тодоров Христов, роден през 1854 год., 3 дружина. Починал на 3.III.1926 год.
126.Христо Цонев Крувчев (Крусев). Роден 1856 год. Общ работник, 10 дружина. Починал на 24.I.1915 год., като оставил 11 деца – 7 сина и 4 дъщери.
127.Янко Генчев, 2 дружина, 4 рота.
128.Ангел Ненов, роден в с. Узуните, Дряновско, 7 дружина, 2 рота.
129.Бенко Рачев, роден в с. Караиванца, 8 дружина, после в шивалнята на опълчението. След Освобождението живял в с. Славейково, Дряновско.
130.Васил Илиев, роден 1852 год. в с. Ганчовец, Дряновско. Постъпил в 1 дружина, 2 рота, после в 3 дружина, 4 рота. Ранен в сражението с башибозуците при с. Тича, Котленско, на 16.I.1878 год. умрял в болницата в гр. Котел.
131.еорги п. Банков, роден в с. Белица, Дряновско, 10 дружина.
132.Дачо Пейков. Роден през 1849 год., в с. Геня, Дряновско, 3 дружина, 3 рота. Ранен в боя за Стара Загора
133.Димитър Иванов Попски, роден през 1852 год. в с. Маноя, Дряновско. 5 дружина. След Освобождението живял в с. Баниска, Беленска околия. Участвувал като доброволец в Сръбско-българската война 1885 год. Починал през 1927 год.
134.Дончо Христов, роден в с. Катраиджии, Дряновско. 4 дружина. Убит през войната.
135.Иван Денев, роден в колиби Гвоздейка, Дряновска община. 2 дружина, 1 рота.
136.Иван Пеев Кънев. Роден през 1856 год. в с. Габровци, Дряновско. 1 дружина, починал на 30.V.1917 год.
137.Иван Стоянов Велев, роден в с. Цинга, Дряновско. 10 дружина.
138.Илия Христов. Роден през 1856 год. в с.Пърша, Дряновско. 2 дружина. След Освобождението живял в с. Беш Бунар, Беленска околия.
139.Киро Стефанов, роден в с. Керека, Дряновско. 8 дружина, 1 рота.
140.Колю Йорданов, роден в с. Длъгня, Дряновско, 1 дружина.
141.Коста Генев Колев, роден в с. Ганчовец, 10 дружина, 4 рота,.
142.Милю Симов, роден в с. Ялово, Дряновско. 3 дружина 4 рота.
143.Минчо Колев (Конов) Острев, роден в с. Караиванца, Дряновско, 10 дружина. Починал на 20.XII.1925 год.
144.Миню Денев. Роден в с. Керека, Дряновско. 8 дружина, 2 рота.
145.Нено Ганев Комитата, роден 1852 год. в с. Катранджии, Дряновско. 3 дружина, 2 рота. След Освобождението, живял в с. Хибилий, Свищовско. Починал през 1927 год.
146.Никола Недков Ганчев, роден в с. Цинга, Дряновска община, 10 дружина, 4 рота.
147.Никола Петров Богданов, 4 дружина, 4 рота, роден през 1851 год. в к. Плачковци, Дряновско. Дърводелец. След Освобождението живял в гр. Русе. Починал на 10.VII.1944 год.
148.Никола Стоянов, роден в с. Зая, Дряновско, 7 дружина, 4 рота.
149.Никола Стоянов Христов – Комитата, роден през 1848 г. в с. Игнатовци, Дряновско, 2 дружина, 2 рота, 4 взвод. Дюлгерин. Починал на 25.III.1926 год.
150.Павел Колев Робов, роден в с. Караиванца. Дряновско, през 1858 год. 10 дружина, 4 рота. Починал на 20.II.1930 гад. Дюлгерин.
151.Параскев Савов, роден в с. Геня, Дряновско, 6 дружина, 5 рота.
152.Пеню Иванов Марчев, роден в колиби Марча, Дряновска община. Член на революционната организация в Дряново преди Априлското въстание. Включил се в руското разузнаване при Освободителната война. След Освобождението живял в гр. Горна Оряховица. Починал през 1920 година.
153.Петър Дончев, роден през 1853 год. в с. Габровците, Дряновско, 3 дружина, награден с орден за храброст „Св. Георги“ IV степен. След Освобождението живял в с. Гюзелдже Алан, Разградско.
154.Петър Николов, роден в с. Ганчовец, Дряновско, 3 дружина, 3 рота.
155.Серафим Филипов, роден в с. Белица, Дряновско, 10 дружина.
156.Станчо Минев, роден в с. Ганчовец, Дряновско, 8 дружина, 2 рота.
157.Станчо Минев, .роден през 1850 год. в с. Каломен, Дряновско. 12 дружина, 2 рота. След Освобождението живял в с. Михалци, В. Търновско и работил като общински глашатай.
158.Стойко Иванов, роден в с. Гостилица, Дряновско, 2 дружина. След Освобождението живял в гр. Свищов.
159.Стойчо Обрешков Рачев, роден праз 1851 год. в с. Караиванца. Дюлгерин, 10 дружина. След Освобождението живял в с. Каяджик (с. Скалско), Дряновско. Починал на 9.II.1920 год.
160.Стоян Маринкин, роден в с. Цинга, Дряновско.
161.Тодор Златев, роден в с. Белица, Дряновско. 7 дружина, 2 рота.
162.Трифон Николов. Роден в колиби Марча, Дряновска община, 10 дружина.
163.Трифон Рачев, роден в с. Керека, Дряновско, 8 дружина 1 рота.
164.Христо Атанасов, роден в с. Белица, Дряновско. 2 дружина, 3 рота.
165.Христо Димов Стоянов, роден през 1850 год. в колибите Русковци, Дряновско, 4 дружина, 1 poтa. Починал на 27.XII.1922 год.
166.Цвятко Върбанов Игнатов, роден през 1852 год. в с. Еленците, Дряновско, 4 дружина. След Освобождението живял в гр. В. Търново. Починал на 10.XII.1936 год.
За да стане по-ясно тяхното участие в българското опълчение и Освободителната война, ще посочим коя опълченска дружина в какви боеве е участвувала. Понеже почти във всички дружини имало дряновци (10 др. – 63 души; 4 др. – 22; 2 друж. – 12; 3 др. – 18; 8 др. – 14; 1 др. – 10 и т. н.), ще се види кой опълченец е влизал в огъня на сраженията.
•1-ва опълченска дружина, сформирана на 19. 1877 год., участвувала във всички сражения – при Стара Загора, Шипка, Зелено дърво, Шейново.
•2-ра дружина участвувала в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
•3-та дружина, сформирана на 19. IV. 1877 горд., участвувала в боевете при Стара Загора на 19 юли 1877 год., на Шипка – 9, 10, 11 и 12 август; при Шейново на 27, 28 декември 1877 год. край с. Тича, Котленеко, на 16. I. 1878 год.
•4-та дружина – на Шипка, Шейново, при с. Тича, Котленско, и на 20.I.1878 год. при с. Смядово, Шуменско.
•5-та дружина – при с. Уфлани, Казанлък, Стара Загора, Шипка, Зелено дърво и Шейново.
•6-та дружина – при с. Уфлани, Казанлък (на 5.VII.1877 год.) при с. Кая Али, при Бедек и при Шейново.
•7-ма, 8-ма, 11-та и 12-та дружина не са участвували в сраженията.
•9-та дружина, участвувала в сраженията при Шейново.
•10-та дружина, сформирана на 22 юни 1877 год. Участвувала в сраженията на 20 август с. г. при с. Зелено дърво, когато турските войски търсели място за пробив и обход на позициите на опълченците на Шипка. Дружината участвувала и в боевете за завземането на Шейновския укрепен пункт на 27 и 28.XII.1877 год., а после на 21 и 22 .I.1878 год. в сражение с башибозушки орди при с. Кечи дере, в Тозлука. По време на шипченските боеве дружината била в резерв и проправяла пътя по Шипченския балкан.
Като се направи справка за опълченците от Дряново, се вижда, че мнозинството от тях са били от бедни български семейства или самите те са били работници, най-вече дюлгери. Както винаги, и сега дряновските дюлгери били едни от първите, които не се поколебали да се включат в редовете на доброволците опълченци. 14 от тия опълченци дряновци оставили костите си в битките с поробителите. Мнозина били ранени.
Със своята многочисленост и живо участие във войната дряновските опълченци доказали още веднъж, че българщината в Дряново е била винаги будна, че населението всякога е било патриотично настроено. Не случайно всред опълченците виждаме участници в революционната организация, в четата на Христо Ботев, в Сръбско-турската война. А фактът, че мнозинството доброволци били млади хора, по на 18-20 до 25 години, подсказва, че революционните борби и националноосвободителните движения по време на робството са оставили дълбоки следи и са възпитали в революционна ненавист спрямо поробителите едно цяло поколение в Дряново.
източник: дряново-да-бъде.com, връзка към цялата статия – линк