Пантелей Ценов Ценов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията — инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия през Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913), а по-късно и столичен градоначалник на София (1922–1923).
Произход и начало на службата
Пантелей Ценов Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин, където учи във Видинското класно училище. След Освобождението, на 9 август 1878 г., постъпва на военна служба като канонир във 2-ра видинска батарея, а по-късно е произведен в чин младши фойерверкер и командирован във Военното училище в София. Завършва с първия випуск през 1879 г., на 5 юли е произведен в чин подпоручик и е назначен за взводен и батареен командир в 5-а плевенска батарея (1879–1883). От 1884 г. е младши адютант в Главното артилерийско управление, а след това — старши офицер във 2-ри артилерийски полк; поручик е от 30 август 1882 г.

Сръбско-българска война и служба между войните (1885–1909)
През Сръбско-българската война (1885) капитан Ценов се сражава с батареята си при Пирот, а на 5 март 1886 г. е награден с Княжеския орден „Свети Александър“ V степен с мечове. След войната последователно командва 2-ри, 5-и (24 април 1889 – 1 януари 1894) и 4-ти артилерийски полк, а като командир на 5-и полк е и председател на Русенския военен съд (от 16 ноември 1891 г.). Майор е от 1888 г., подполковник — от 1892 г., полковник — от 1896 г. От 1904 г. командва планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и същевременно инспектор на въоръжението.
Инспектор на артилерията, Балкански войни и Първа световна война (1909–1918)
На 18 септември 1909 г. полковник Ценов е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнилия се по собствено желание генерал Никола Рясков — длъжност, която заема до 15 октомври 1913 г.; през 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. В това си качество ръководи артилерията при щаба на Действащата армия през Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913), допринасяйки съществено за успехите на българската артилерия, включително при обсадата на Одрин. След демобилизацията, на 15 октомври 1913 г., по собствено желание се уволнява от армията. По време на Първата световна война е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна област и началник на Софийския гарнизон (1916–1918); на 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември същата година е уволнен от служба.
Последни години
На 5 август 1920 г. преминава в опълчението, а от 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник на София. Точната година на смъртта му не е установена със сигурност: според част от изворите умира след 1926 г., но самата му Wikipedia статия отбелязва, че на групова снимка от 1929 г. на випуска му от Военното училище (направена по повод 50-годишнината от производството им в офицерски чин) той се разпознава сред присъстващите — което подсказва, че вероятно е бил жив и след тази дата.

Източници
- Уикипедия – Пантелей Ценов
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 7
- Недев, С. – Командването на българската войска през войните за национално обединение
- Йотов, Добрев, Миленов – Българската армия в Първата световна война (1915–1918): Кратък енциклопедичен справочник
- Петров, Тодор – Живот, отдаден на българската артилерия