Генерал Павел Христов

Павел Христов, наричан „Железният генерал“, е български офицер, достигнал чин генерал от пехотата — началник на 5-а пехотна дунавска дивизия, кмет на София (1920).

Произход и семейство

Павел Христов е роден на 10 април 1859 г. в Етрополе, в заможно търговско семейство. Дядо му, хаджи Пейо Стоянов Инджев, е бил търговец и общински съветник; баща му Христо и чичо му Тодор Пеев са членове на Етрополския революционен комитет, основан от Васил Левски в техния дом, и участват в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Женен, с пет деца: Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка.

Военно образование и ранна служба

Завършва Военното училище в София (1879, първи випуск). През 1880 г. е прехвърлен в Радомирска 3-та дружина, на 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1884–1885 г. се обучава в Русия.

Павел Христов в началото на офицерската си кариера — *Източник на изображението: None*

Сръбско-българска война (1885–1886)

Като командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк превзема височината „Три уши“ на Сливнишката позиция.

Павел Христов като млад офицер — *Източник на изображението: Lostbulgaria.com*

Между войните — команди и служба

Последователно майор (1891), полковник (1895); командва 10-и родопски пехотен полк, 22-ри резервен пехотен полк, 3-ти пехотен бдински полк; инспектор на граничната стража (1898), автор на първите правилници за гранична служба. Генерал-майор от 1904 г., командва 9-а пехотна плевенска дивизия (1904–1910), а от март 1910 г. — 5-а пехотна дунавска дивизия (щаб в Русе). Член на Висшия военен съвет (1909).

Павел Христов, студиен портрет (ателие Д. А. Карастойчков, София) — *Източник на изображението: None*

Балканска и Междусъюзническа война (1912–1913)

Командва 5-а пехотна дунавска дивизия в боевете при Ерекли, Тарфа, Чонгара и Лозенград. В битката при Бунархисар (15–20 октомври 1912 г.) печели прякора „Железния генерал“. По време на Междусъюзническата война дивизията му се сражава срещу сръбските сили край Княжевац.

Генерал Павел Христов — *Източник на изображението: None*

Първа световна война и последни години

Служи като инспектор на граничната стража, комендант на укрепените райони на София и Ниш, управител на Сърбия. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал от пехотата. През 1920 г., от БЗНС, за кратко е кмет на София. Останал е известен с думите „строг към подчинените, още по-строг към себе си“ и с отказа си да притежава собствен дом — „българският офицер живее в казармата“. Генерал от пехотата Павел Христов умира на 7 юли 1921 г. в София.